КРЦУН
Zainteresovan član
- Poruka
- 462
То не може бити упитно јер и једни и други данас одвојени око 1500 година данас себе зову Серби или Сербја Сорби.
То питање постављаш само ти и нико други у науци.
То би било исто говорити да су Вулгари постали Бугари ко су били Вулгари и како су и да ли постали Бугари не знамо.
То ти је тотални промашај иза тога стоје многа научна имена у тој материји ипак много квалификованија од тебе.
То да Сораби нису Срби је бесмислица.
Васил Николов Златарски
История на българската държава през средните векове, Том 1
Васил Николов Златарски Историја Хуно-Бугара од појаве им у Европи до средине VII. века
Почетна историја Хуно–Бугара до краја V. века
»Почетну историју Бугара несумњиво треба да тражимо у историји оних средњоазијатских турских народа, који су познати под општим именом Хун-Ну (Hiong-nu, Hiung-nu) у кинеским летописима и Хуни (Хουννα, Оύννα — Hunni) код европских аутора,[1] зато што често име ''Βούλγαροι'' — Бугари, у средњовековних писаца се идентификује са именом ''Ούννα''- Хуна, док код ромејских аутора од VI. века, који привидно не познају име ''Βούλγαροι''-Вулгари, убрајају се у такозване ''Ούννικα εθνη''- Хунски етнос, тачно таква племена, која најзад постају позната под именом „Бугари”, као што ћемо показати даље.
(Податке) за почетну историју хунских народа, док су живели у Средњој Азији у суседству Кинеске империје, нам саопштавају само кинески летописи. Због унутрашњих немира и неуспеха унутрашњих немира и неуспеха у судару са Кином.«
(буг.)
История на Хуно-Българите от появата им в Европа до средата на VII. век
Първоначалната история на хуно–българите до края на V. век
»Първоначалната история на българите несъмнено трябва да търсим в историята на ония средноазиатски турски народи, които са известни под общо име хун-ну (Hiong-nu, Hiung-nu) в китайските летописи и хуни (Хουννα, Оύννα — Hunni) у еврппейските автори,[1] защото често името Βούλγαροι — българи, у средновековните писатели се идентифицира с името Ούννα, а у византийските автори от VI. в., които повидимому не познават името Βούλγαροι, се прибрпяват към тъй наречените Ούνιkα εθνι тъкмо такива племена, които по-сетне стават известни под името „българи”, както това ще покажем по-нататък.
За първоначалната история на хунските народи, докато те са живели в Средна Азия по съседсзво с Китайската империя, ни съпбщават само китайските летописи. Поради вътрешни смутове и несполуки вътрешни смутове и несполуки в сблъскванията си с Китай.«
*
[1] Идентитет кинеских Хун-ну са европским Хунима недавно се прихвата од скоро свих оријенталиста за несумњиву. Међутим по питању етничког порекла Хун-нуа и Хуна засада постоје четири теорије: монголска, турска (или туркијска), финска и словенска, од којих, док је последња сасвим изостављена као небрањива, прве три по доказима и закључцима своих представника још увек стоје на свом становишту. Но и при свему томе највише истраживача-оријенталиста усвајају турску теорију и граде своје закључке не толико по засебним фактима, по тумачењу сопствених имена, колико по општим разматрањима наспрам историјског хода догађаја и група племена. Зато је та теорија највише распрострањена и може да се каже да је она већ зарадила опште признање у историјског науци. За природу и значење, као и за доказе сваке споменуте теорије види: Љ. А. Инстранцев, Хун-ну и Гунны, Живая старина, Х (1900), стр. 353—386 и 525—564 и тамо указана литература.
(буг.)
[1] Идентичнoстта на китайските хун-ну с еврппейските хуни напоследък се приема от всички почти ориенталисти за несъмнена. Обаче по въпроса за етническия произход на хун-ну и хуните засега съществуват четири теории: монголска, турска (или тюркска), финска и славянска, от които, докато последната е съвсем изоставена като несъстоятелна, първите три по доказателствата и изводите на своите представители все още стпят на становището си. Но и при все това повечето изследователи-ориенталисти усвояват турската теория и градят своите изводи не толкова върхт отделни факти, върхт тълктване на спбствени имена, колкопут върхт общи съображения досежн истприческия вървеж на събитията и групировката на племената. Затова тая теория е найвече разпространена и може да се каже, че тя си е спечелила вече общо признание в историческата наука. За същността и значението, както и за доказателствата на всяка от споменатите теории вж. Љ. А. Инпсуранцев, Хун-ну и Гунны, Живая старина, Х (1900), сур. 353—386 и 525—564 и посочената там литература.
*
Извор и назив дела:
Наслов: История на българската държава през средните векове, Том 1
Стране: 21, 22
Поредица "Българско историческо наследство"
История на българската държава през средните векове, Васил Николов Златарски
Аутор: Васил Николов Златарски
Издање: 3, поново одштампано издање
Издателство: ,,Захарий Стоянов“, Университетско издателство ,,Св. Климент Охридски“, София 2007.
Издавач: Академично изд-во "Марин Дринов", 1918
ISBN 9547399292, 9789547399297
Дужина: 892 страница
*