Ovde smo jedino imali jedino Gledstona koji bi bio od pomoći za turski; slabe vajde imamo od toga. Što se tiče pitanja prevoda, ovde ne sumnjam da je korektno prevedeno jer prevod je objavljen u sred Sofije 1994, u Makedonskom naučnom institutu. Priredio Petar Petrov.
I drugde sam nailazio da jedini savremeni izvor Karpoša opisuje kao srpskog, ali ovo bug. izdanje sam postavio zato što je to jedini dostupan kompletni prevod i zbog toga što mislim da nema prostora za sumnju u verodostojnost. Petrov sam kaže da su to sve Bugari i samim time Karpoš Bugarin i ni po koju cenu ne bi želeo da to objavi; objavio je u prilogu svoje knjige posvećen Karpoševom ustanku samo zbog toga što ja stručnost naterala.
Дакле, чињеница да један турски извор можда назива Карпош српским војводом не чини устанак етнички српским, нити Карпош етнички Србином. Ово је поента П. Петрова - читамо:
Карпошовото въстание (1689 г.), Петър Петров
УВОДНИ БЕЛЕЖКИ
През есента на 1689 г. в тогавашния Кюстендилски санджак, обхващащ голяма част и от Северна Македония, избухва въстание, продължило около шест седмици. По името на неговия предводител Карпош то е познато в научната книжнина като Карпошово въстание.
Писмените извори за това въстание са оскъдни. Това са историческите съчинения на турските хронисти Силяхдар, Рашид и Джевдет паша, както и някои официални османотурски документи. Странно е обаче, че за това въстание и за неговия вожд нищо не говорят нито австрийските и останалите западни извори, нито пък българските и сръбските. Това обстоятелство е спомогнало за появата на твърде много и при това най-произволни хипотези.
Принадлежността на Карпошовото въстание си оспорват българските, сръбските и скопските историци. За българските историци то е българско. Сръбските - до Втората световна война - го считат за сръбско, тъй като Македония по това време е обявена за Южна Сърбия. За югославските и особено за скопските историци и публицисти след Втората световна война това въстание е македонско. Дори само този факт вече сам по себе си показва, че към това въстание се подхожда предубедено, от предварително поставени схващания и позиции.
За скопските историци Карпошовото въстание е движение на македонския народ за освобождение от властта на Турция, опит за създаване на собствено македонско кралство. Затова на въстаниците се приписва стремеж за създаване на собствена македонска територия, формиране на собствена македонска власт и македонски въоръжени сили. И което е особено важно - в пълен разрез с наличните извори се прави опит това въстание да се обяви за самостоятелно и автохтонно, независимо от действията на австрийските войски и от революционното движение в останалите български области. При това, въстанието е откъснато и от събитията от предходната 1688 и последвалата 1690 г. А този опит за характеризиране на въстанието като нещо изолирано, вече само по себе си, говори за преднамереност и води до изкривяване на историческата истина.
За Карпошовото въстание в научната литература се заговори много късно - едва през 1830 г., когато въз основа на османотурски извори Йозеф фон Хамер в бележитото си съчинение "История на османското царство" изнесе първите сведения за него. След това за въстанието се натрупа огромна литература, като в това отношение особена активност проявиха сръбските и югославските историци. Освен посочената вече етническа преднамереност, тази литература страда и от ограничеността на изворовата си база. Едва през последните години тази база можа да се разшири благодарение на това, че някои югославски историци бяха допуснати до турските архиви, където откриха нови и неизвестни досега извори. Особени заслуги в това отношение имат Душанка Боянич и Александър Матковски. Но и те, макар че обогатиха и уточниха много нови страни и моменти от въстанието, със своята тенденциозност и предубеденост не можаха да покажат неговия истински характер и значение.
Карпошовото въстание е неделимо от събитията през 1688-1690 г. И за да бъде разбрано и оценено правилно, то трябва да се разглежда в контекста на тези именно събития. В тази насока и с тази цел е написана настоящата брошура.
u to vreme, ali neki suštinski zaključci njegove sistematične analize kratovske rukopsne zaostavštine ostaju i danas, kao i opšta poruka.
