Bulgarian point of view.
Западнитѣ краища на българската земя
Проф. д-р Анастасъ Иширковъ
http://promacedonia.org/ai2/ai_5.htm
http://promacedonia.org/ai2/ai_4.htm
http://promacedonia.org/ai2/ai_materijali.htm#89
1) Алекса С. Јовановић, Врања и њено поморавље. Въ сп. Дело, кн. XX (1898), стр. 52—53.
У новоослобођеним крајевима (Вранско, Лѣсковешко, Нишко и Пиротско), говор наше браће као старосрпски дијалекат, којим je писан Душанов законик, разликује ce од нашег књижевног језика и говора y Шумадији, многим речима и оштријим нагласком. Готово je истоветан са провинцијализиом y нашој Јагодини, око Алексанца, Књажевца и Зајечара. Неподесан je уху нашег Рудничанина или Ужичанина, али није ни пренешен бугарском језику.
Већ од Ниша, наши војници називаху мештане нових покрајина „Бугарима.” Чух више пуга, како разљућени врањанац прекорно пита наметљива кума „зашто дођосте међу нас, кад нас зовете Бугарима”? Наредбом врховне команде од 8. Фебруара 1878, строго би забрањена употреба те, за народ овог краја вређајуће речи.
[Алекса Йовановичъ разправя сѫщо, че въ врѣме на руско-турската война (1878 год.) сръбскитѣ войници отъ Нишъ нататъкъ наричали
мѣстнитѣ жители „бугари” и той го обяснява съ
езиковото различие въ Шумадия и по Морава и Тимокъ. Съ наредба отъ върховната команда на 8 февруари 1878 година било строго забранено да се употрѣбява за народа на Българска Морава и Нишава името българи (Материяли, 89).]
2) Най сигурни свѣдѣния за принадлежностьта на долината на българска Морава къмъ България прѣзъ 17 вѣкъ ни даватъ релациитѣ на католическитѣ мисионери. Петъръ Богданъ, софийски архиепископъ, родомъ отъ Чипровецъ, въ България, пише въ 1640 година, че България обхваща цѣла Морава [1], а въ 1655 година, като описва Сърбия, добавя, че р. Морава я дѣли отъ България [2].
По нататъкъ Богданъ признава, че Нишката епархия се намирала подъ сръбско духовно владичество, но забѣлѣзва сѫщеврѣменно, че
Нишъ се намира на другата страна на Морава и е въ България [4]. Сѫщото твърди той въ релацията си отъ 15 ноември 1667 година [5]. Свѣдѣнията на Богдана за границата между Сърбия и България се потвърдяватъ отъ скопския архиепископъ Андрей Богданъ, който въ писмото си отъ Ново Бърдо съ дата 10 августъ 1659 г. до кардиналитѣ на конгрегацията разправя, че рѣка Морава дѣли Сърбия отъ България [6]; отъ охридския архиепископъ Фр. Соиморовичъ, който отъ Прокуплье (26 окт. 1659 г.) съобщава, че
градътъ Нишъ е въ България до границата на Сърбия и Прокуплье е въ Нишката диоцеза, слѣдователно въ България [7]; Стефанъ Гаспари, визитаторъ на Сърбия, въ своята релация отъ 1671 година пише сѫщо, че
източната граница на Сърбия е Морава до Нишъ и тя я раздѣля отъ България [8].
3) Отъ разказитѣ на Караджича и Д. Јовановича (Материяли, 33—34) личи ясно, че възстанието въ Тимошко се длъжи повече на починъ отъ мѣстни хора, каквито сѫ били хайдутъ Велко, попъ Радосавъ, Милисавъ и други опитни сподвижници на Пазавантовитѣ орди. Отъ разговора на попъ Радосава съ Кара-Гьоргя, прѣдаденъ отъ Јовановић, се вижда, че въ Тимошкото възстание вземали участие българи —
„Бугарчиће” — отъ тоя край, между тѣхъ билъ и Папазоглията, прочутъ български хайдутинъ отъ с. Студена Буча [2]. Хайдутъ Велко, родомъ отъ Леновацъ, торлашко село въ Зайчарско, съ чиято храбрость се гордѣятъ сърбитѣ, се смѣта отъ мнозина за българинъ [3]. Чужденцитѣ сѫ смѣтали сѫщо тимошкото население за българско. Когато въ 1806 година възстанието се засилило, Пазавантъ-оглу, който искалъ изпърво да привлѣче на своя страна Кара-Гьоргя, се обявилъ противъ него и по този поводъ генералъ Мейендорфъ писалъ: „Пазавангъ-оглу сильно занятъ въ военныхъ своихъ дѣйствіяхъ противъ Сербовъ и Болгаръ” [4].
) koje očigledno stoje u komparaciji sa Srbima koji su bezemljaši (njihovo ime znači - robovi) 
