Напротив.
Правиш велике фактографске грешке на овој теми,као да си из Санџака, а не из Бугарске.
На мапи из 1827. године постоји само ТЕТОВО
https://www.davidrumsey.com/luna/servlet/detail/RUMSEY~8~1~25059~5500031
artie-de-la-Turquie--Europe-no--21?sort=Pub_List_No_InitialSort,Pub_Date,Pub_List_No,Series_No&qvq=q:balkan+1829;sortub_List_No_InitialSort,Pub_Date,Pub_List_No,Series_No;lc:RUMSEY~8~1&mi=2&trs=5
На мапи из 1832. пише Тетово или Тетевен
https://www.davidrumsey.com/luna/servlet/detail/RUMSEY~8~1~33867~1170019:Turkey-in-Europe,-by-J--Arrowsmith-?sort=Pub_List_No_InitialSort,Pub_Date,Pub_List_No,Series_No&qvq=w4s:/what/Atlas Map/where/Balkan Peninsula;sortub_List_No_InitialSort,Pub_Date,Pub_List_No,Series_No;lc:RUMSEY~8~1&mi=2&trs=147
...... ту негде, ближе Ловечу, на истим мапама, пре Берлинског конгреса и кума из Хаустрије, два насеља носе називе
Србија (данашње с. Сливек) и
Србљи (данашње с.Јаворец, у међувремену звало се и
Сърбеглии).
Село код Тетова у Турској, данас централној Бугарској ,
у првој половини 19.века, зове се Извор, није ни Голем, ни Гољам.
Има и српских песама, песама о Србима које су забележене у Тетову/Тетевену данашњем.
Уопште није у реду, Борисе Т., да се хвалиш како дискутујеш документима прво, зато што уопште не дискутујеш јер не читаш постове других нити отвараш линкове те се понашаш као да си на блогу, а не на форуму...
Не можеш да прескочиш тако јасне податке да је средњевековно (српско )Тетово постало Тетевен нити да је Извор био само Извор
.Изузетно је јасно:
На мапи из 1827 :
На мапи из 1832.г.
Па онда сам ти дала линк за путопис (Dr Ami Boue, Recuel d’itineraires dans la Turquie d’Europe) на матерњем језику:
На 2 левги от Викрар стигнахме селото
Ябланица. То е разположено в подножието на стръмен хребет към юг, който представлява продължение на този при Викрар. Реката там тече от северозапад към югоизток. Пътят отива на изток и навлиза в долина, която се простира от запад към изток. Изкачваме се по южната ѝ страна, за да пристигнем до един нисък и залесен превал, който при все това е на височина от 1797 фута. Поради това, че цялата местност е доста извисена оттам, слизаме в друга долина, където има хан на 3 левги от Викрар. Трябва пак да се прехвърли друг нисък и покрит с горички прелез, за да се стигне долината на Вид, заобиколена от малки възвишения от по 100—200 фута. Край тази река има засенчен от дървета кладенец, където пътниците обикновено се спират. Един коларски път, по-дълъг от този, по който вървяхме ние, прекосява по-горе долината на Вид и се спуска по нея чак до този пункт. Като се върви покрай споменатата река, се стига районът на Зладица.
На картите са отбелязани само селата Тетевен (може би Тетово) и Гавардин
[84], докато не са назовани като спадащи към горепосочения район следните 16 села, а именно Лагана
[85], Душанци, Пердоп, Клисекьой
[86], Шелопеч
[87], Карлиово, Киланеларе
[88], Мирково, Кармакьой
[89], Смоско, Буново, Връш
[90], Новошане, Правец, Комарци — Долни и Горни, както и Стригъл. По тия последни села, които посетихме, се вижда, че районът се разстила вън от басейна на Горни Вид чак до една задънена местност край Искер. Г. Киперт изобразява при Гавардин вливането на голям приток на Вид под още съмнителното име Ураш
[91] и го представя като отправящ се към Високия Балкан.
..а вреди видети и Кипертов, можда има и тамо, не знам у овом тренутку.
Konstantin Jireček je od strane Beča nametnuta zavera da sakrije Bugarstvo drevnih Tračana i dr. paleobalkanskh stanovnika, da podmetne narodu da su Bugari bez istorije, nekakvi divljaci koji su se tek u VI i VII stoleću dovukli na Balkansko poluostrvo i to sve kao jedna prosrpska podvala. 
