Жао ми је ужасних ствари које су Бугари чинили Србима,али исто тако ми жао ужасних ствари које су Срби чинили Бугарима.Ти очигледно оправдаваш злочин због освете а не помињеш злочине који су се десили у Македонији 1913.године над Бугарима тј.на пробугарским становништвом(значи пре ових злочина о којима причаш).Убиства,силовања,мучења,протеривања(четвртина данашњег становништва Бугарске има порекло од избеглица из Македоније).Бугари у Македонији су подигли устанке 1913.због таквих злочина и насиља и покушаја посрбљивања од стране српске војске и власти.Непосредан повод једног од устанака је силовање једне девојке одмах након њене свадбе од стране поручника српске војске Милана Крековића.У помоћи српској војсци у сузбијању устанка је учествовао и башибозлук Јаја Аге са 250 својих војника(словенско,православно братство????).Једна од застава устаника.Девојка држи у руци заставу са бојама бело,зелено и црвено(чије ли су то националне боје????)
У првом светском рату на страни бугарске војске учествује тридесет хињада добровољаца из Македоније.Неки од њих и као највиши официри.Велики број њих и на служби на просторима око Мораве.Пирота и Ниша.Мекедонске комите су послате између осталих да угуше устанак у Србији.Ако већ оправдаваш злочине из освете онда би требало да питаш данашње Македонце или оне који су пореклом од избеглица из Македоније а живе у Бугарској зашто су се њихови преци тако понашали.
Да се разумемо ја не подржавам било какве злочине,било ко да их је учинио па био ми и рођени брат али ако је твоја логика да су злочини из освете прихватљива опција онда сам нашао за сходним да те упознам и са овим чињеницама пошто се слабо проучавају у нашој тј.српској историји.
Списак бугарских високих официра из српско-бугарског рата,балканских ратова и из првог светског рата а који су рођени у Македонији .На бугарском је.Надам се да не замерате мрзи ме да преводим.Битне ствари за ову причу су разумњиве.Где је рођен,шта је по чину и где је учествовао.
Бояджиев, Климент Евтимов – 15.ІV.1861, Охрид – 15.VІІ.1933, София. Военен и политик. През 1883г. завършва Военната академия в София, през 1895г. Академията на Генералния щаб в Италия. През Сръбско-българската война (1885г.) е адютант в щаба на Западния корпус, през Балканските войни (1912/13) командва 4 преславска дивизия, министър на войната (1913/14),
началник щаб на армията през 1915г., командващ І армия през Първата световна война, превзела Зайчар, Ниш, Пирот, Битоля и Охрид.
Габровски, Никола – 1871, Крушово – неизв. Полковник, участник в Балканските и Първата световна война.
Дрангов, Борис Стоянов – 3. ІІІV. 1872, Скопие – 26.V.1917, Завоя на Черна. Полковник и военен педагог. Участва в Илинденското въстание като войвода на чета. Като висш офицер от българската армия участва в Балканските и Първата световна война. Загива като командир на 9-ти пехотен полк.
Дървингов, Петър Георгиев – 25.V.1875, Кукуш – 8.ІІІ.1958, София. Полковник и военен историк, член на БАН. Участва в Илинденското въстание. П. Дървингов е един от създателите на Македоно-одринското опълчение и на 11-та пехотна македонска дивизия.
Златарев, Кръстьо – 23.ІІ.1864, Охрид – 16.ІV.1925, София. Генерал – лейтенант. Участвал в Балканските и Първата световна война. Командир на Македонската дивизия. Загива при атентата в църквата “Св. Неделя”.
Коцкаров, Владимир Андонов – 10.Х.1893, Битоля – 17.VІІ.1960, София. Генерал-майор, участва в Балканските и Първата световна война.
Кюркчиев, Григор – 1864, Прилеп – 16.ІV.1925, София. Генерал, участва в Балканските и Първата световна война. Загива при атентата в църквата “Св. Неделя”.
Михайлов, Спиридон – 1878, Щип – 16.ІV.1925, София. Полковник, участник в Балканските и Първата световна война. Загива при атентата в църквата “Св. Неделя”.
Николов, Стефан – 1859, Прилеп – 1917. Доброволец в българската войска през Сръбско-българската война, член на ВМОК, ръководител на щаба на Горноджумайското въстание (1902), участник в Илинденското въстание. През Балканските войни е началник на първа бригада на Македоноодринското опълчение.
Протогеров, Александър Николов – 23.ІІ.1867, Охрид – 7.VІІ.1928, София –
генерал и политически деец. Доброволец в Сръбско-българската война, член на ВМОК, води чета по време на Горноджумайското (1902) и Илинденското (1903) въстание. През 1911г. е избран за запасен член на ЦК на ВМОРО, един от организаторите на Македоно-одринско опълчение.
През Първата световна война е командир на българските войски в Моравско (дн. Сърбия), през 1918 е комендант на София.
Танев, Александър – 1864, Велес – 16.ІХ.1932, София. Генерал – лейтинант. Участник Балканските и Първата световна война. Инспектор в конницата (1913/15), през Първата световна война е командващ кавалерийска дивизия, сражава се при Велес, Прилеп и Битоля.
Пре свих ових дешавања које сам описао.1885.године Србија напада Бугарску у тренутку када Бугарска жели коначно дефинитивно да извуче у потпуности свој народ из петовековног ропства под Турцима.(словенско,православно братство????)
Пре овог дешавања бугарски добровољци током 19.века активно учествују у ослобађању Србије од Турске.Бугари са радошћу прихватају почетак особађања Србије надајући се да ће и Срби њима помоћи када буду ослобађали свој народ од Турака.А не да им одмажу(словенско,православно братство????)
- - - - - - - - - -