Дако-ромънитѣ и тѣхната славянска писменость. Часть II
Л. Милетичъ
Езикътъ на грамотитѣ
Лексикални особености.
б а н т ѹ в а т, „не щет ви бантѹват,” № 27; „да их не бѫнтѹвате”, № 40, и пр. — нападамъ, безпокоявамъ; мадж. bánt, ром. bantuesk: докачам, обиждам, дразнѭ; вж. Cihac, II 478: Alexics, 29; срав. и седмигр. българск.: bantuva.
б р ъ т в е л е, „що сте вѣровали них брътвеле,” № 70; — срав. бълг. брътвѭ: брътви нищо и никакви приказки; брътви неврѣли некипѣли. Сѫществ. „брътвеле” е множ. число, съ р о м ъ н с к и ч л е н ъ. Възможно е, че въ свръзка ст това сѫществ. е и ромън. глаголъ bărăţésc, — псувам. укорявамъ.
б ѹ к ѹ р о с т, „ѹ кои чѣс требем господство ви, азъ сѫм бѹкѹрост ѹ ваше слѹжбе.” № 104, ромън. bucurós, — на драго сьрдце (búcur, глаг., радвамъ се; bucurie, радость; отъ албанско происхождение, вж. Cihac, Diet. 715).
в а р е, „варе кто” № 23; ром. oare, „oare care”, — който и да е; „варе колици” № 22, — колвото и да сѫ; срав. седмигр. бълг. „vare fto.” новоб.: леле варе! викнѫлъ е варе отъ него.
в и л а р, — вълнени платове, ром. vellu, мн. ч. velleri; прил. vellеriu, отъ лат. vellus, eris. — остригана вълна; овча кожа заедно сь вълната; vellereus — вълненъ.
в и с т ї а р, „вїстїар влашкои земли,” № 85; стб. вистиіaрь, отъ лат. vestiarius, — ковчежникъ, ковчежничество, хазна; срав. ром. vistiér, vistierie.
в и т е з, „Іоаньша витеза,” № 43; стб. витѧзь — юнакъ, рицарь; срав. ром. viteáz, мадж. ѵitéz.
в л а х, „ще доит слѹга господства ми, Іонѫш влах,” № 76, — ромънинъ, влахъ; мадж. oláh.
в р а ж м а ш, в р а ж м а ш и, — неприятель, неприятели; срав. грам. № 110: „вражмаши и неприіaтели;” ромън. vrăjmáş, отъ стб. вражьда, вражьба; срав. седмигр. бълг. vrasmasa, vrasmaseto.
к а л ц и, „калци кроени” № 22; „к а л ц ѣ,” № 4., — калци, търлъци, чорапи, срав. ром. calţun, отъ лат. calceus, вж. Gihac, I. 34.
к е з ѣ ш, „не бил кезѣш тѹрчинѹ томѹ,” № 70, — порѫчитель, гарантинъ; срав. ром. chezéş chizéş, отъ мадж. kezes, вж. Alecxics, 70., Cihac, II. 489.
к е л о т о в а т и, „да си келотовате дѹкати,” № 48, — харчѫ, разнасямъ, пръскамъ; срав. ром. cheltuésc, отъ мадж. költeni.
к е л ч и г, к е л ч ю г, „не имамо келчигь,” № 53, — разноски, срав. ром. chelşig, chelşug, chelciug: „acést testament l’au început al izvodi ermonah Selivestru, din porunka şi chelsugulŭ măriei sale,” отъ мадж. költség, вж. Alexics, 70.
к о м о р а, „ядѫт коморѫ бащинѫ ми ѹ вистіаръ влашкои земли”, № 6; — хазна, ковчегъ, trésorerie, chambre, от. лат. camera: срав. ром. comoára, thesaurus, вж. Cihac I. 37. Срав. и седмигр. бълг. komora.
к о р д а, к о р д и, № 29, — вѫже, канапъ, жица, ром. coárdă, лат. chorda и пр. вж. по-горѣ cтp. 44.
л а к е в а л и, „смо лакевали”, № 110, — живѣли сме, ром. lȃcuesk, от мадж. lakni — настаненъ съмъ, habito, colo, вж. Alexics 77, Cihac II. 511; срав. и седмигр. бълг. „lakuvas”.
л ѣ г ѣ н, № 72, — легенъ, ром. ligheán (bassin, cuvette, lavoir), отъ турск. леген, гръц. λεκάνη, вж. Cihac II. 590.
м а р т ѹ р ї ѫ, „сте искали мартѹрїѫ”, № 58 — свидѣтелство, ром. marturíe, отъ гръц. μάρτυρας, свидѣтель.
м а р т ѹ р и с а, „и жена Сирвина мартѹриса”, № 58, — засвидѣтелствува, ром. mărturisésc, гръц. μαρτυρέω.
м е џ и іa ш, — сѫсѣдъ, ром. megiás, megiés отъ мадж. megyes, старобълг. межда.
м и л о, „іaко и мои сираци да имаѫт мило ѿ вас”; „нѫ да имаѫт мои сиромаси мило ѿ ных” — милость, покровителство, срав. седмиград. българ. bandi ni s milla; ром. milă, — pitié, charité, compassion, humanité: ave milă de cineva, вж. Cihac II. 196.
н а п а с т, „Радил нѣст бил кезѣш ... , нѹ мѹ сте ѹчинили напаст”, № 70, — лъжливо обвинение, клевета; ром. năpáste, отъ стб. напасть.
н е в о л ѣ х с е, № 97, н е в о л и х с е, н е в о л и с а х с е, № 83. отъ стб. неволіa, ром. nevóie, — измѫчихъ се, страдахъ.
ѡ б а д и, „ме пѹстил краль и сви ѡ б а д и”, № 51; то ще да е „йобаги”, ром. iobàgiŭ, отъ мадж. jobbágy — феудаленъ робъ, рус. крѣпостный, corvéable, vassal, hommage, срав. Alexics, 67; Cihac, II. 509.
о р а ш, „орашѹ”, № 20, — градъ; ром. oráş, мадж. ѵáгоѕ.
о п р е м, „да знам, защо опрем тѹрци”, № 87; о п р ѣ л и; „казѹите, защо сте опрѣли щитови моемѹ чловѣкѹ”, № 63. — спирам, забранявамъ; ром. opreálă, затворъ: oprésc, забранявамъ; oprit, запрѣтено, отъ стб. опрѣти.
п е д е п с а т и, „не щете ли их педепсат,” № 21 — наказвамъ, педепсвамъ, ром. pedepsésc, отъ гръц. παιδεύω (аор. παίδεισα и παίδεψα).
п у г ї е, „пѵгїе съ т҃ аспри,” № 29 — кесия, портмоне, ром. pugilare, pugile, pugilariu, „mica carticella, cc porta cineva cu sene pentru note, portotoliu” (Laurianu, 839), отъ лат. pugillar, aris (Cihac, I. 119), мадж. pugilaris; сърб.-хърв. буђелар.
с к ѹ л и щ а, № 27; „щет доит жена Бойкова, да възмет скѹлища господства ми, № 77; ед. ч. с к у л и щ е: „и имат некои скѹлище” № 95; — вещи, покѫщнина, алатъ, ром. scŭlă, отъ гръц. σκου̃λα, σκουλί, σκουλίδι, алб. skouli, вж. Cihac II. 697.
с о с а л, „ако нѣст умрѣл, еще сосал злѣ,” № 36; ѕнаете, како ми врѣме сосало,” № 60; и сосѹе ми до гръло, та ви говорѹ,” № 99. — дохожда, стига, coca, ром. ѕoséѕc отъ σώζω, σώνω (аор. ἔσωσα).
ѹ с о к о т и, „он за този не ѹсокоти”, № 67 — 3. л. смѣта, прѣсмѣтнѫ, ром. socotésc, смѣтамъ, отъ мадж. szokotálni, споредъ стб. скотъ, вж. Сihас II. 526.
x a p, „и азъ колико съм учинил зарадї вас добро, вие ми харъ не имате” № 54; „а господство ми много хар ви хокю знат”, № 113. — признателностъ, харъ. стб. харь, ром. har, нов. гръц. χάρις; срав. седмигр. бълг. har ti davame.
х е р е т и з м о, № 27, х е р е т и з м а, № 51, — поздравъ, гръц. χαιρετισμός, гл. χαιρετίζω, ром. heretisésc.
х и т л е н ъ, „овемзи хитлени кралю”, № 104; „тизи хитлени” № 87, — невѣренъ, бунтовникъ, отъ мадж. hitlen, hivtelen, вѣроломенъ; ром. hitlen, hitleán, viklean, Alexics, 63; Cihac II, 538.
х р и с о в ѹ л ъ, — стб. хрисовѹлъ, ром. hrisóvu, отъ гръц. χρυσόβουλλον.
х ѫ с а р ъ, „нѫ где да татъ и хѫсаръ, ѹ вас прибега, № 6. — разбойникъ, гусаринъ, ром. husár, hănsár, ср. мад. huszár и пр., вж. Cihac II. 507, Mikl. Lex. 1101.
[SUP]Дако-ромънитѣ и тѣхната славянска писменость. Часть II. Сборникъ за Народни Умотворения, Наука и Книжнина, книга XIII, София, 1896.[/SUP]
http://macedonia.kroraina.com/lm/lm_7e.htm
http://macedonia.kroraina.com/lm/index.html
rumunske reci u starim slaveno-rumunskim tekstovima iz XIV-XVI veka
BOKORITI >širiti se radosno i dragovoljno
.
