Preseljavanje, naseljavanje, stapanje, asimilacija, itd. raznoraznih plemena i naroda je stvorio (
a i dalje stvara) takvu etnicku mesavinu da je beskorisno govoriti o bilo cemu sa sigurnoscu. Jedino se moze zakljuciti da su danasnje balkanske istoriografije (a i sire) "narezane" od strane nacionalistckih mitomana, drzavnih "istoricara" i "intelektualaca" -- i to u poslednjih 200 godina (250 god. u vrh glave). Kreiranje i izmisljanje Nacija je bilo jako popularno u Evropi (u 19. veku), a na Balkanu su samo kopirali te modele, uglavnom Nemacki i Ruski 'model' za kreiranje nacija.
Ocigledno da su mitomani svesno birali koje istorijske fakte da ignorisu, jer se 'ne uklapaju u celu pricu'...
Образуване на българската народност
Димитър Ангелов
http://www.promacedonia.org/da/da_1_2.htm
I—VI в. от н. е
1) Хронологически погледнато, първото заселване на „варвари” на територията на Римската империя южно от река Дунав станало
през 62 г. от н. е. Отбелязва се, че те били на брой около 100 000 души, но
не се знае каква е била етническата им принадлежност.
2) През 268—270 г. по време на император Клавдий били колонизирани на юг от Дунав голям брой готи, част от които получили земя за обработване, а други били включени в римската войска.
3)
Редица области били напълно обезлюдени и това станало причина за нови
масови колонизации на „варварски племена”, предприети от отделни римски императори (през 268—270, 270—275, 279, 282, 290, 295, 303 г.).
4) Няколко години по-късно виждаме да се заселват на юг от Дунав 100 000 бастарни (келтско племе), а впоследствие големи групи от германските племена гепиди, гревтинги и вандали. [72] Така
етническата пъстрота в провинциите Долна и Горна Мизия и Малка Скития нараства непрестанно.
5)
През 282 г. към така колонизираните „варвари” се прибавя едно множество от
20000 сармати, които били пленени от император Кар по време на една сполучлива битка срещу тях в областта Илирик. Къде са били заселени тези сармати, не се казва, но вероятно е да се предположи..
6) Наскоро след това
(през 290 г.) става дума за сарацини (араби), които били пленени по време на едно тяхно нахлуване през арабско-сирийската граница в територията на Римската империя.
Сарацините били заселени в Тракия [74], което говори, че и в тази област, макар и не така обезлюдена,
имало пустеещи и свободни земи. Пет години след това южно от Дунава били докарани нови групи карпи и бастарни.
7) През 303 г. в Тракия, южно от Стара планина, било заселено по нареждане на император Галиен някакво чуждо племе, чиято
етническа принадлежност не е отбелязана.
8) През 334 г. в провинциите Македония, Тракия и Малка Скития били заселени
язиги, сармати и готи, чийто брой според думите на писателя Евсевий достигал до 300000 души. [77] Само по себе си това огромно количество, дори и известието на Евсевий да е преувеличено,
свидетелствува колко силно обезлюдени по това време са били посочените области и колко многолюден „варварски” елемент придошъл в тях. Ново заселване на готи е отбелязано през 348 г. Става дума за група вестготи, които били водени от своя епископ Улфила и споделяли учението на Арии. По нареждане на император Констанций I те били заселени някъде около Никополис ад Иструм, където получили земи за обработване. Според един западен писател, Исидор Сивилски, те живеели в планински краища като самостоятелна, изолирана група.
9) Ново заселване на готски елемент в земите южно от Дунава станало между 376—382 г. в резултат на хунския натиск, който изтласкал вестготските племена от поселенията им в днешна Южна Русия. [79] Заедно с вестготите по това време в балканските земи
дошли алани, сармати и други племена. След 400 г. част от вестготите били избити или принудени да напуснат Балканския полуостров, но някои от тях останали да живеят по старите си места.
10) През 409 г. на територията на Византия били колонизирани известен брой „варвари”, пленени след една голяма битка срещу хуните.
11) Наред с хуни и сармати след разпадането на хунския племенен съюз в провинциите Долна Мизия и Малка Скития се заселили групи от племената
скири, садагари и алани. [82] Впоследствие през 474 г. някакви хунски племена преминали Дунава и част от тях останали да живеят там.
12) От направения преглед се вижда, че в земите на траките по време на римското и впоследствие на византийското владичество се създала в течение на I—V в. голяма етническа пъстрота.
PS: Ima belezaka da se grupa Gota odrzala sve to turskog osvajanja (Burkard). Dalje je poznato, da se Pecenjezi spominju u sopskoj oblasti, narocito oko Sofije; oni su poslovenjeni, ali su u fizionomiji sofijskog i pirotskog stanovnistva ostavili tragove (Jirecek). Gerlah pominje tri madjarska sela kod Jagodine.