- Poruka
- 3.078
Zaboravio si na Jamaica sindrom, oni , u stvari govore čistijim engleskim nego Amerikanci, ali malo mutavo kao i ovi desni u Bugarskoj.
Pade mi kamen sa srca, kad si mi ispričao tu veliku istinu, ja sam mislio da je to zbog ovoga
Ето ти една приказка от района на Враца (северозападна България) западно от ятовата граница и на около 50 километра на изток от съвременната сръбско-българска държавна граница:
Here's a folk tale from the region of Vratsa (North-Western Bulgaria) to the west of Yat border and about 50 kilometers to the east of modern Serbo-Bulgarian state border:
БОЖЯТА ПРОМИСАЛ
Имаше една бедна жена и мъжо й. Тие беха многу сиромаси. Мъжо й одеше на планината, та носеше дърва, а жената одеше, та просеше и ранеа седъм деца. Мъжо й от сиромашлък умре. Остана жената болна и децата въшки ще да ги изедът.
Мина бог, та ги виде, като се мъчат седъмте деца и жената, та прати Арангела и му рече: "Оди, Арангеле, та спаси тая душа!" Ангело, като отиде да земе душата на жената, като видеа децата, изпищеа: "Арангеле, ти ни зе баща ни, дек ни носеше дърва да ни грее; идеш сега да ни земеш и макя ни, дек ни рани!" И он се сожали и отмина.
Замина бог, та виде бедната, че се мъчеше и го попита: "Ангеле, оти не спаси онаа бедна душа?" А он каза: "Като прийдох, като изпищеа децата, се сожалих, та не зех душата на жената." Бог му каза: "Иди, в морето има един бел голем камик, та го раздвой и виж що ще излезе!" И ангело отиде и раздвои камико и виде, че излезе един голем чърв. Тогава му каза господ: "Кой рани чърво във камико?" Ангело му каза: "Ти, господи." - "Затова иди, та спаси бедната душа!"
И ангело зе душата на бедната жена. Тогава децата ги зеа у най-богатите къщи и ги изгледаа.
http://liternet.bg/folklor/sbornici/shapkarev_2/237.htm
И една приказка от района на Кукуш в Егейска Македония, днес в Гърция:
And a folk tale from the region of Kilkis in Aegean Macedonia, present day Greece:
ЦАР И УМЕН ЧОВЕК
Адно време имало адин цар. Адин ден седееки си дома, си речел на умо: "Айде да видум ув моята царшчина дали има некуй човек, що да го питам, да ми каже?" И така стануве да шета по царстото си. Отиве ув адин град, ги сбируве на сичките чорбаджии и им веле: "Лош ли сум или арен сум?" Тиа му рекли: "Арен." А па царут тиа, що ки му рекли: "Арен" -, ги заколювал; ако рекли: "Лош" - па ги заколювал. И така фногу градове шетал и се така се колел. Най-напокон иде во адно место, дека имало адин умен човек. Ги сбируве на сичките чорбаджии и им веле: "Що ки ви питам, ки ми кажете ли?" А па тиа, людето, си чиниле сбор от по-пишин: кога ки дойде царут, да му го пратат тоа умнио човек. Они му рекли: "Ниа имаме адин селски кмет, он ки ти каже." - "Е, арно, - рекъл царут, - утре нека дойде на толко саати да ми каже!" Стануват, си утиват.
На утрото утиват селянето заедно сос кмето. Царут му веле: "Ти ли си кмето?" - "Езе сум" - рекъл той. "Е, арен ли сум или лош?" - питал царут. А тоо му веле: "Ни арен си, ни лош си: ти, кога ки дойдеш, ако си лош, ниа ако сме арни, и ти арен ки се чиниш; а па, ниа ако сме лоши, ти ако си арен, и ти лош ки се чиниш." И така царут, ка чул, си утиве назад.
http://liternet.bg/folklor/sbornici/shapkarev_2/214.htm
Западнобългарските диалекти, намиращи се на запад от ятовата граница, са чисто аналитични.
The Western Bulgarian dialects, located to the west of the Yat border, are purely analytical.
Poslednja izmena:
) наставља свој подвижнички живот у Марковом манастиру, задужбини Краљевића Марка, поставши игуман 1801. 
на основу чега осим једног јединог документа из његовог Огледала , Бугари ваде закључак да је он сам био 'Бугарин'. 
