Македонски језик

[Crni Bugarin]

Зна се, у Македонији постоји неколико дијалеката, рецимо вевчанско-радошки и охридски дијалект су много ближи српском језику него званични македонски језик иако су најудаљенији од Србије, да не причам о дијалекту Скопске Црне Горе. Потпуно благ дијалектолошки прелаз од Шумадије до Солуна.
Мораш да схватиш да су се десиле реформе језика у Србији везане за увођење источнохерцеговачког наречја као књижевног и службеног језика и унификација језика у Македонији на основу битољског дијалекта .

Това са напълно неверни твърдения. Например диалектът на Охрид няма падежи точно както и всички други диалекти на юг от линията Тетово - Скопие - Крива Паланка. Няма диалектен континуум в областта на граматиката между Шумадия и Македония.

These are totally false allegations. For example the Ohrid dialect does not have cases exactly like all the other dialects to the south of the line Tetovo - Skopje - Kriva Palanka. There is no dialectical continuum in the sphere of grammar between Shumadiya and Macedonia.

 

[ljuba miljkovic]

@Crni Bugarin

Ja ovo što tvrdiš ne osporavam. Medjutim, problem se javlja u sledećim situacijama:

– ako je Pravilnikom ovog Foruma propisano da može da se piše na srpskom i engleskom, to ne može da znači da može i mešavinom ta dva jezika da bi se došlo do termina "Firomci"...

– kada se piše na srpskom, termin FIROMCI se upotrebljava isključivo u pežorativnom smislu.

Slična je situacija i sa Bugari-Tatari, tako da termin "Tatari" u tim slučajevima obavezno brišem (osim ako mi promakne).

 

[Lesandar]

Това са напълно неверни твърдения. Например диалектът на Охрид няма падежи точно както и всички други диалекти на юг от линията Тетово - Скопие - Крива Паланка. Няма диалектен континуум в областта на граматиката между Шумадия и Македония.

These are totally false allegations. For example the Ohrid dialect does not have cases exactly like all the other dialects to the south of the line Tetovo - Skopje - Kriva Palanka. There is no dialectical continuum in the sphere of grammar between Shumadiya and Macedonia.

Ti ćeš da mi kažeš? Na osnovu današnjeg književnog jezika? Smešan si.

 

[Crni Bugarin]

Ti ćeš da mi kažeš? Na osnovu današnjeg književnog jezika? Smešan si.

Говоря за говоримите диалекти в Македония от началото на 19 век до днес. Ето ти пример за охридски диалект от средата на 19 век, няма връзка с граматическата структура на сръбските диалекти:

I'm talking about the dialects spoken in Macedonia from the beginning of the 19th century till today. Here's an example of the Ohrid dialect from the mid 19th century, it has no connection with the grammatical structure of the Serbian dialects:


ДВА БРАТА, ЕДНИЙОТ УМЕН, А ДРУГИЙОТ НЕДУГАВ, ИЛИ НЕЧЕКАНО ОБОГАТЯВАНЬЕ

Едно време си били двайца братя. Тие си имале и една майка, старичка, некадра. Еднийот от ними бил итър, умен, а другийот, - сосем недугав. Света стока, шчо си имале тие, била еден вол, едно магаренце и една кукя со две одайчина. Недугавийот брат ката ден со магарето одел на дърва, а умнийот седел дома при майка си и йе чинел измет. Еден ден недугавийот му рекол братое си: "Ех! све яз ке ти ода на дърва, а ти да си седиш дома? Айде и ти еднож оди на дърва, яз ке седам при майка!" - "Арно, му рекол брат му, одам, ама ти да стоплиш еден котел вода, и да я изкъпиш майка, а седне да йе дайш да яйт!" "Арно", отгоорил недугавийот. И така утрината итрийот брат ошол на дърва, а недугавийот останъл дома. Той, како шчо му наръча брат му, зоврел еден котел вода и гьоа да я изкъпит майка си во корито, той я изпопарил! Тая кутрата на часот умрела и се озъбила. Седне я клал в кьоше да седит, ама умрен чоек мойт да седит? Та я подпирал со паторошки. Йе даал да яйт, ама можела да яйт? Тога, коо шчо било подпрена во кьошето со две паторошки под мишките, йе нагнетил во устата леб и изварок и йе велел: "Гали ми се, майко, гали ми се; син ти те къпил!"

Кога дошол брат му от дърва, го опитал: "Шчо стори, брате? Я изми майка?" "Я изкъпиф, му рекол недугавийот, туку нейкит да стойт на нодзе, ни на гъз седит, нито пак яйт, а само ми се галит и ми се смейт!" Нему той час му текнало, оту я попарил: "Ах! да би ми не бил, да би ми треснъл! Абре ти си я попарил майка?!" И навистина, кога влегол в куки, я видел умрена!... Си я закопале и си дошле дома.

Потем некое време, по четересет дни, да речиме, недугавийот брат му велит брату си: "Брате, майка веке умре; айде сега да се делиме." - "Шчо да делиме?" му отгоорил умнийот брат. "Шчо? - Ти земи го магарено, а яз ке го земам волов, повторил недугавийот; и от кукява едно одайче мене, едно - тебе!" И така си се оделиле, - умнийот брат зел магарето, а недугавийот - волот и секой по едно одайче от кукята. От како се оделиле, умнийот ката ден со магарето си одел на дърва и со тоа си живел; а недугавийот си седел дома.

Една вечер, коо беше му дал на волот слама да яйт, и той сам си седнал да вечерат. Волот си преживял свъртен со глаата кон стопана си. Овому му се сторило, оту волот му се шегвел преживеешчем, без да жвакат нешчо, та му велит: "А бре шчо ми се шегвиш така! Ако ти стана, знайш, ке ти кажа яз тебе шегвенье!" А волот пак си преживял, - не сакал да знайт шчо му велел стопанот. Тога недугавийот стопан се налютил и го набил волатого, зашчо му се шегвел гьоа. А брат му, кога го видел: "Шчо така чиниш, бре брате?" му рекол; "шчо ти чинит волот, та шчо го бияш! Той така си преживят!" - "А, си преживят?! Не глеаш, оту чинит со устана, како шчо чинам яз, - ми се шегвит? Да ме видит той утре, да ли не кь' 'о продаам!" Утрината си го зел волот и го отнесол д' 'о продаат. Ходеешчем на път, дошол до едно место и тамо на една ясика видел многу чавки, къй си грачеле, та им рекол: "Сакате да ви го продаам волов? Яз го продаам и сакам за него ето колку грошой, ама до неделя на утро си сакам парите." А чавките си грачеле и викале: "Гра, гра!" - "Море, гра, мра, не знам яз, им рекол, туку на ви го волов, та в неделя парите да ми 'и дайте." Им го остаил тамо волот и си дошол дома. Вечерта брат му, умнийот, го опитал: "А бре брате, камо ти го волот?" - "Го продадоф", му отгоорил той; "ами да ми се шегвит, та ке го държам? Чуму ми йе таков вол! Го продадоф на едни чавки; неделя на утро ке ми 'и дадеет парите!" - "А бре, како се продаал вол на чавки?" му рекол брат му; "тие шчо знаеет, та кой ке ти дайт парите?" - "Яз ке им земам парите неделя на утро", повторил недугавийот.

Неделята отрано ошол къй ясиката. Тамо пак нашол чавки, та им рекол: "Дайте ми сега парите за волот!" А чавките си грачеле: "Гра, гра." - "Море, гра, мра, не знам яз, им рекол, туку дайте ми овде парите за волот! Яз ви казаф, оту неделя на утро парите си 'и сакам; сега вие знайте!" А враните све си грачеле. "Ама вие се смейте со мене, им рекол со лютина; море парите дайте ми! Гра, мра, не знам яз, парите си 'и сакам!" Чавките си вършеле работата, шчо си имале, - пак све си грачеле. Тога той се налютил, зел секирата да я пресечит ясиката, та да 'и урнит сите чавки долу. Удрил неколку пъти со секирата по коренот, а той бил шуплив и търлав, го пресекол до негде и ясиката се отвратила и паднала, а чавките си излетале. Кога паднала ясиката, шчо да видит во шупливийот корен? - Еден казан златни пари, - флорини!

- Хъ! рекол тога недугавийот; вие не сакафте да ми платите парите за волот, ама сега ви го найдоф хазното!" Со търчане ошол дома къй брата си и му кажвит: "Вака, вака, брате, му велит; чавките не сакаа да ми платеет парите за волот, ама яз им го найдоф хазното; туку бъргу земи магарето и две врешча да 'и земиме парите, дур не 'и нашол некой други!" Брат му го не вервел, а ошол да видит, за да разберит каква йе тая работа? Кога видел оти било навистина, се почудил и се утърчал дома си, зел магарето и две врешча; си 'и наполниле со злато, си 'и тоариле на магарето и си дошле дома. Така брат му на недугавийот се сторил богат домакин, а недугавийот си останал пак недугав.


Извор: http://liternet.bg/folklor/sbornici/shapkarev_2/31.htm

 

[Lesandar]

Говоря за говоримите диалекти в Македония от началото на 19 век до днес. Ето ти пример за охридски диалект от средата на 19 век, няма връзка с граматическата структура на сръбските диалекти:

I'm talking about the dialects spoken in Macedonia from the beginning of the 19th century till today. Here's an example of the Ohrid dialect from the mid 19th century, it has no connection with the grammatical structure of the Serbian dialects:

Spojler

ДВА БРАТА, ЕДНИЙОТ УМЕН, А ДРУГИЙОТ НЕДУГАВ, ИЛИ НЕЧЕКАНО ОБОГАТЯВАНЬЕ

Едно време си били двайца братя. Тие си имале и една майка, старичка, некадра. Еднийот от ними бил итър, умен, а другийот, - сосем недугав. Света стока, шчо си имале тие, била еден вол, едно магаренце и една кукя со две одайчина. Недугавийот брат ката ден со магарето одел на дърва, а умнийот седел дома при майка си и йе чинел измет. Еден ден недугавийот му рекол братое си: "Ех! све яз ке ти ода на дърва, а ти да си седиш дома? Айде и ти еднож оди на дърва, яз ке седам при майка!" - "Арно, му рекол брат му, одам, ама ти да стоплиш еден котел вода, и да я изкъпиш майка, а седне да йе дайш да яйт!" "Арно", отгоорил недугавийот. И така утрината итрийот брат ошол на дърва, а недугавийот останъл дома. Той, како шчо му наръча брат му, зоврел еден котел вода и гьоа да я изкъпит майка си во корито, той я изпопарил! Тая кутрата на часот умрела и се озъбила. Седне я клал в кьоше да седит, ама умрен чоек мойт да седит? Та я подпирал со паторошки. Йе даал да яйт, ама можела да яйт? Тога, коо шчо било подпрена во кьошето со две паторошки под мишките, йе нагнетил во устата леб и изварок и йе велел: "Гали ми се, майко, гали ми се; син ти те къпил!"

Кога дошол брат му от дърва, го опитал: "Шчо стори, брате? Я изми майка?" "Я изкъпиф, му рекол недугавийот, туку нейкит да стойт на нодзе, ни на гъз седит, нито пак яйт, а само ми се галит и ми се смейт!" Нему той час му текнало, оту я попарил: "Ах! да би ми не бил, да би ми треснъл! Абре ти си я попарил майка?!" И навистина, кога влегол в куки, я видел умрена!... Си я закопале и си дошле дома.

Потем некое време, по четересет дни, да речиме, недугавийот брат му велит брату си: "Брате, майка веке умре; айде сега да се делиме." - "Шчо да делиме?" му отгоорил умнийот брат. "Шчо? - Ти земи го магарено, а яз ке го земам волов, повторил недугавийот; и от кукява едно одайче мене, едно - тебе!" И така си се оделиле, - умнийот брат зел магарето, а недугавийот - волот и секой по едно одайче от кукята. От како се оделиле, умнийот ката ден со магарето си одел на дърва и со тоа си живел; а недугавийот си седел дома.

Една вечер, коо беше му дал на волот слама да яйт, и той сам си седнал да вечерат. Волот си преживял свъртен со глаата кон стопана си. Овому му се сторило, оту волот му се шегвел преживеешчем, без да жвакат нешчо, та му велит: "А бре шчо ми се шегвиш така! Ако ти стана, знайш, ке ти кажа яз тебе шегвенье!" А волот пак си преживял, - не сакал да знайт шчо му велел стопанот. Тога недугавийот стопан се налютил и го набил волатого, зашчо му се шегвел гьоа. А брат му, кога го видел: "Шчо така чиниш, бре брате?" му рекол; "шчо ти чинит волот, та шчо го бияш! Той така си преживят!" - "А, си преживят?! Не глеаш, оту чинит со устана, како шчо чинам яз, - ми се шегвит? Да ме видит той утре, да ли не кь' 'о продаам!" Утрината си го зел волот и го отнесол д' 'о продаат. Ходеешчем на път, дошол до едно место и тамо на една ясика видел многу чавки, къй си грачеле, та им рекол: "Сакате да ви го продаам волов? Яз го продаам и сакам за него ето колку грошой, ама до неделя на утро си сакам парите." А чавките си грачеле и викале: "Гра, гра!" - "Море, гра, мра, не знам яз, им рекол, туку на ви го волов, та в неделя парите да ми 'и дайте." Им го остаил тамо волот и си дошол дома. Вечерта брат му, умнийот, го опитал: "А бре брате, камо ти го волот?" - "Го продадоф", му отгоорил той; "ами да ми се шегвит, та ке го държам? Чуму ми йе таков вол! Го продадоф на едни чавки; неделя на утро ке ми 'и дадеет парите!" - "А бре, како се продаал вол на чавки?" му рекол брат му; "тие шчо знаеет, та кой ке ти дайт парите?" - "Яз ке им земам парите неделя на утро", повторил недугавийот.

Неделята отрано ошол къй ясиката. Тамо пак нашол чавки, та им рекол: "Дайте ми сега парите за волот!" А чавките си грачеле: "Гра, гра." - "Море, гра, мра, не знам яз, им рекол, туку дайте ми овде парите за волот! Яз ви казаф, оту неделя на утро парите си 'и сакам; сега вие знайте!" А враните све си грачеле. "Ама вие се смейте со мене, им рекол со лютина; море парите дайте ми! Гра, мра, не знам яз, парите си 'и сакам!" Чавките си вършеле работата, шчо си имале, - пак све си грачеле. Тога той се налютил, зел секирата да я пресечит ясиката, та да 'и урнит сите чавки долу. Удрил неколку пъти со секирата по коренот, а той бил шуплив и търлав, го пресекол до негде и ясиката се отвратила и паднала, а чавките си излетале. Кога паднала ясиката, шчо да видит во шупливийот корен? - Еден казан златни пари, - флорини!

- Хъ! рекол тога недугавийот; вие не сакафте да ми платите парите за волот, ама сега ви го найдоф хазното!" Со търчане ошол дома къй брата си и му кажвит: "Вака, вака, брате, му велит; чавките не сакаа да ми платеет парите за волот, ама яз им го найдоф хазното; туку бъргу земи магарето и две врешча да 'и земиме парите, дур не 'и нашол некой други!" Брат му го не вервел, а ошол да видит, за да разберит каква йе тая работа? Кога видел оти било навистина, се почудил и се утърчал дома си, зел магарето и две врешча; си 'и наполниле со злато, си 'и тоариле на магарето и си дошле дома. Така брат му на недугавийот се сторил богат домакин, а недугавийот си останал пак недугав.


Извор: http://liternet.bg/folklor/sbornici...ед дијалеката. Наравно, и у лексичком смислу.

 

[Crni Bugarin]

Црни, опет ти кажем да си неозбиљан. Немој да се качиш за званични, књижевни језик, Јужна Србија у колоквијалном језику, вернакулару, има онолико падежа колико и Македонија, а Шумадија до испод Београда само један више. Морфологија реченице је иста или слична, објекат иде пре предиката, негде се веома употребљава глас ѕ (ДЗ), наравно и Кј, Тј, Тш, и тако даље. Веома природан след дијалеката. Наравно, и у лексичком смислу.

Лесандре, това, което цитирах по-горе не е книжовен език, а говорим диалект. Знам, че този цитат тотално унищожава тезата ти, но няма как да го отречеш. В Македония (с изключение на северозападната периферия) има само рудиментарна употреба на отделни остатъци от падежи. Диалектите там са почти чисто аналитични, докато граматиката на сръбските диалекти не е аналитична. Диалектите на крайните източни и южни части на днешна Сърбия представляват тясна преходна зона от сръбските синтетични към българомакедонските аналитични диалекти и не характеризират основните граматически особености на сръбските диалекти като цяло. Няма единство на граматиката между диалектите на Шумадия и Македония. Сръбската националистическа теза, че македонските диалекти са сръбски, предполага един лингвистичен абсурд - ако е така, сръбският е единственият език, който е едновременно и аналитичен, и синтетичен в своите диалекти.

Lesandar, what I've quoted above is not a literary language, but a spoken dialect. I know this quote totally destroys your position, but you can not deny it. In Macedonia (with the exception of the North-Western periphery) there is only rudimentary use of some fragmentary remains of cases. The dialects there are almost purely analytical, while the grammar of the Serbian dialects is not analytical. The dialects of the contemporary farthest Serbian East and South represent a narrow transitional zone from the Serbian synthetic dialects to the Bulgarian-Macedonian analytic dialects and do not characterize the main grammatical features of the Serbian dialects as a whole. There is no grammatical unity between the dialects in Shumadiya and Macedonia. The Serbian nationalist thesis that the Macedonian dialects are Serbian implies a linguistic absurdity - if so, the Serbian language is the only language which is both analytic and synthetic in its dialects.

 

[lion king]

Лесандре, това, което цитирах по-горе не е книжовен език, а говорим диалект. Знам, че този цитат тотално унищожава тезата ти, но няма как да го отречеш. В Македония (с изключение на северозападната периферия) има само рудиментарна употреба на отделни остатъци от падежи. Диалектите там са почти чисто аналитични, докато граматиката на сръбските диалекти не е аналитична. Диалектите на крайните източни и южни части на днешна Сърбия представляват тясна преходна зона от сръбските синтетични към българомакедонските аналитични диалекти и не характеризират основните граматически особености на сръбските диалекти като цяло. Няма единство на граматиката между диалектите на Шумадия и Македония. Сръбската националистическа теза, че македонските диалекти са сръбски, предполага един лингвистичен абсурд - ако е така, сръбският е единственият език, който е едновременно и аналитичен, и синтетичен в своите диалекти.

Lesandar, what I've quoted above is not a literary language, but a spoken dialect. I know this quote totally destroys your position, but you can not deny it. In Macedonia (with the exception of the North-Western periphery) there is only rudimentary use of some fragmentary remains of cases. The dialects there are almost purely analytical, while the grammar of the Serbian dialects is not analytical. The dialects of the contemporary farthest Serbian East and South represent a narrow transitional zone from the Serbian synthetic dialects to the Bulgarian-Macedonian analytic dialects and do not characterize the main grammatical features of the Serbian dialects as a whole. There is no grammatical unity between the dialects in Shumadiya and Macedonia. The Serbian nationalist thesis that the Macedonian dialects are Serbian implies a linguistic absurdity - if so, the Serbian language is the only language which is both analytic and synthetic in its dialects.

 

[Lesandar]

Лесандре, това, което цитирах по-горе не е книжовен език, а говорим диалект. Знам, че този цитат тотално унищожава тезата ти, но няма как да го отречеш. В Македония (с изключение на северозападната периферия) има само рудиментарна употреба на отделни остатъци от падежи. Диалектите там са почти чисто аналитични, докато граматиката на сръбските диалекти не е аналитична. Диалектите на крайните източни и южни части на днешна Сърбия представляват тясна преходна зона от сръбските синтетични към българомакедонските аналитични диалекти и не характеризират основните граматически особености на сръбските диалекти като цяло. Няма единство на граматиката между диалектите на Шумадия и Македония. Сръбската националистическа теза, че македонските диалекти са сръбски, предполага един лингвистичен абсурд - ако е така, сръбският е единственият език, който е едновременно и аналитичен, и синтетичен в своите диалекти.

Lesandar, what I've quoted above is not a literary language, but a spoken dialect. I know this quote totally destroys your position, but you can not deny it. In Macedonia (with the exception of the North-Western periphery) there is only rudimentary use of some fragmentary remains of cases. The dialects there are almost purely analytical, while the grammar of the Serbian dialects is not analytical. The dialects of the contemporary farthest Serbian East and South represent a narrow transitional zone from the Serbian synthetic dialects to the Bulgarian-Macedonian analytic dialects and do not characterize the main grammatical features of the Serbian dialects as a whole. There is no grammatical unity between the dialects in Shumadiya and Macedonia. The Serbian nationalist thesis that the Macedonian dialects are Serbian implies a linguistic absurdity - if so, the Serbian language is the only language which is both analytic and synthetic in its dialects.

Једини проблем , драги комшија, је што за своје националистичке "доказе" узимаш говорне дијалекте Македоније и упоређујеш их са књижевним језиком Србије, који никада до свог инсталирања није био говорни дијалект на највећем делу територије Србије. Шумадија има два дијалекта, вероватно си мислио на онај који је ближи књижевном језику?

Да би се упознао са дијалектолошком сликом јужног говора, можда за почетак да прочиташ ово ( једино ако твоја свест ове људе не перципира као Бугаре?)
http://www.scribd.com/doc/17746776/-1905-

 

[Crni Bugarin]

Једини проблем , драги комшија, је што за своје националистичке "доказе" узимаш говорне дијалекте Македоније и упоређујеш их са књижевним језиком Србије, који никада до свог инсталирања није био говорни дијалект на највећем делу територије Србије. Шумадија има два дијалекта, вероватно си мислио на онај који је ближи књижевном језику?

Да би се упознао са дијалектолошком сликом јужног говора, можда за почетак да прочиташ ово ( једино ако твоја свест ове људе не перципира као Бугаре?)
http://www.scribd.com/doc/17746776/-1905-

Както вече казах, сръбските националистически претенции за сръбски характер на преходния диалектен пояс между сръбските синтетични и българо-македонските аналитични диалекти не ме интересуват. Тезата, че един език може да има както развити синтетични, така и чисто аналитични диaлекти, е тотален абсурд. В почти всички македонски диалекти няма падежна система и това прави претенциите ти алогични.

As I said, I'm not interested in the Serbian nationalist claims for Serbian nature of the narrow transitional zone between the Serbian synthetic and Bulgarian-Macedonian analytic dialects. The thesis that one language can have both well-developed synthetic and purely analytic dialects is a total absurdity. In almost all Macedonian dialects there is no case system and that makes your pretensions illogical.

П. п. Безумията на Белич не заслужават коментар:

P. s. The insanities of Belic do not deserve any comment:

Сръбски диалекти до Искър... В действителност в диалектите на изток от Стара планина няма падежна система. Тезите на Белич имат подчертано политически характер и са били създавани с цел да се оправдае сръбската политика на експанзия към Македония и България.

Serbian dialects up to the Iskar river... In reality in the dialects to the east of Stara planina there isn't case system. The theses of Belic have markedly political nature and were created to justify the Serbian policy of expansion towards Macedonia and Bulgaria.

 

[Crni Bugarin]

Един пример за сръбските националистически и антибългарски спекулации на Александър Белич - интерпретацията на характерния за всички диалекти в България и Македония задпоставен определителен член (от цитираната от Лесандар книга, стр. 442-443):

One example of Serbian nationalist and anti-Bulgarian speculations of Alexander Belic - his interpretation of the postfixed definite article, typical for all dialects in Macedonia and Bulgaria (from his book offered by Lesandar, pp. 442-443):

Опитите на Белич да представи това езиково явление като нещо отделно от цялостната граматическа структура на българо-македонските диалекти са повече от очевидни.

The attempts of Belic to present this linguistic phenomenon as something separate from the overall grammatical structure of Bulgarian-Macedonian dialects are more than obvious.

 

[Lesandar]

Един пример за сръбските националистически и антибългарски спекулации на Александър Белич - интерпретацията на характерния за всички диалекти в България и Македония задпоставен определителен член (от цитираната от Лесандар книга, стр. 442-443):

One example of Serbian nationalist and anti-Bulgarian speculations of Alexander Belic - his interpretation of the postfixed definite article, typical for all dialects in Macedonia and Bulgaria (from his book offered by Lesandar, pp. 442-443):

Опитите на Белич да представи това езиково явление като нещо отделно от цялостната граматическа структура на българо-македонските диалекти са повече от очевидни.

The attempts of Belic to present this linguistic phenomenon as something separate from the overall grammatical structure of Bulgarian-Macedonian dialects are more than obvious.

Na žalost prijatelju, sve bi to bilo u redu i onako kako ti kažeš, da su Bugari taj jezik kojim govore doneli sa sobom, ovako, šipak. Belić je to znao, a znaju i ostali. Ovako , morate da se zadovoljite time da govorite gramatički neispravnim srpskim jezikom koji se sad zove bugarski. No nije to problem, imate mnogo više prava da jezik nazovete svojim imenom nego što to imaju Hrvati, Bošnjaci, Crnogorci. Veći je problem to što niste uspeli , niste imali novaca i snage kao Jevreji da stvorite sintetički jezik i da pobegnete od vašeg Jidiša, šta je, tu je vaš je, naučili ste ga teškom mukom i dan danas vam je problematičan za izgovor , tako izgleda i engleski jezik kada ga izgovaraju Afrikanci.

 

[Crni Bugarin]

Ovako, morate da se zadovoljite time da govorite gramatički neispravnim srpskim jezikom koji se sad zove bugarski.

Славянските аналитични диалекти в България и Македония са уникални по своята граматическа структура сред всички останали синтетични славянски диалекти. Тези аналитични диалекти са резултат на дълга еволюция, започнала още през 10-11 векове и придобила завършена форма най-късно през 18 век.

The analytic Slavic dialects of Bulgaria and Macedonia are unique in their grammatical structure among all the other synthetic Slavic dialects. These analytic dialects are the result of long evolution that started back in 10th-11th centuries and acquired a completed form no later than the 18th century.

 

[Lesandar]

These analytic dialects are the result of long evolution that started back in 10th-11th centuries and acquired a completed form no later than the 18th century.

Do You want to stay for a while in our beautiful whorehouse?

 

[Наутилус]

Na žalost prijatelju, sve bi to bilo u redu i onako kako ti kažeš, da su Bugari taj jezik kojim govore doneli sa sobom, ovako, šipak. Belić je to znao, a znaju i ostali. Ovako , morate da se zadovoljite time da govorite gramatički neispravnim srpskim jezikom koji se sad zove bugarski. No nije to problem, imate mnogo više prava da jezik nazovete svojim imenom nego što to imaju Hrvati, Bošnjaci, Crnogorci. Veći je problem to što niste uspeli , niste imali novaca i snage kao Jevreji da stvorite sintetički jezik i da pobegnete od vašeg Jidiša, šta je, tu je vaš je, naučili ste ga teškom mukom i dan danas vam je problematičan za izgovor , tako izgleda i engleski jezik kada ga izgovaraju Afrikanci.

Слажем се са овим. Ми Срби доживљавамо македонски и бугарски као јако искварен српски језик.

 

[Lesandar]

Слажем се са овим. Ми Срби доживљавамо македонски и бугарски као јако искварен српски језик.

Није само ствар у доживљају. У обе комбинације нашег порекла ( и аутохтонистичкој и званичној) постоји несумњива истина да Бугари нису донели овај језик којим говоре већ су се утопили у језик мизијских племена, односно словенских племена. Ми већ имамо ситуацију да велики део Србије говори неком од варијанти "торлачког говора", та ситуација је била драстичнија до реформе језика, а сада је, продором школства, радија, телевизије, убрзана унификација дијалеката. Бугари се труде да искористе ову еволутивну ситуацију као и ситуацију да је реформом језика у Македонији тај језик зацементиран на тачки која је била најудаљенија од српског језика , како би прогласили природну унију бугарског и македонског језика наравно , опет са позиције родоначелника, јер, забога, Бугари су дошли нешто раније од Словена на Балкан. Веома провидна и неинтелигентна игра. Али и веома опасна јер се на тај начин и говорници "торлачких дијалеката" с наше стране границе сматрају Бугарима. Веома индикативна ситуација је борба између муслимана из Босне и Бугара за идентификовање Горанаца као њихових.

 

[Crni Bugarin]

Слажем се са овим. Ми Срби доживљавамо македонски и бугарски као јако искварен српски језик.

Сръбски националистически интерпретации... Никой извън Сърбия не им обръща внимание.

Serbian nationalist interpretations... Nobody outside Serbia pays attention to them.

 

[Crni Bugarin]

Није само ствар у доживљају. У обе комбинације нашег порекла ( и аутохтонистичкој и званичној) постоји несумњива истина да Бугари нису донели овај језик којим говоре већ су се утопили у језик мизијских племена, односно словенских племена. Ми већ имамо ситуацију да велики део Србије говори неком од варијанти "торлачког говора", та ситуација је била драстичнија до реформе језика, а сада је, продором школства, радија, телевизије, убрзана унификација дијалеката. Бугари се труде да искористе ову еволутивну ситуацију као и ситуацију да је реформом језика у Македонији тај језик зацементиран на тачки која је била најудаљенија од српског језика , како би прогласили природну унију бугарског и македонског језика наравно , опет са позиције родоначелника, јер, забога, Бугари су дошли нешто раније од Словена на Балкан. Веома провидна и неинтелигентна игра. Али и веома опасна јер се на тај начин и говорници "торлачких дијалеката" с наше стране границе сматрају Бугарима. Веома индикативна ситуација је борба између муслимана из Босне и Бугара за идентификовање Горанаца као њихових.

Аналитичните диалекти на територията на съвременните Македония и България от 18 век до днес имат на практика единна граматическа структура, която е принципно различна от граматическата структура на сръбските диалекти извън тясната зона на преходните говори в източна Сърбия. Не е правомерно маргиналните диалектни явления на преходната зона в източна Сърбия да се представят като основополагащи характеристики на сръбските диалекти. Маргиналните явления не може да се представят като доминантни. Още повече, до падането на османската власт края на 19 век в източната половина на преходната зона се е развивал процес на създаване на модерна българска нация. Прекратяването на този процес се дължи на инкорпорирането на областта в сръбската държава. Изглежда в съвременна Сърбия миграцията на значителен брой хора, включително членове на местната интелигенция към България след 1878 все още е табу.

The analytical dialects from the contemporary territory of Macedonia and Bulgaria from the 18th century until today have in practice a unified grammatical structure that is fundamentally different from grammatical structure of the Serbian dialects outside the narrow zone of transitional dialects spoken in eastern Serbia. It is not correct the dialectal phenomena of this marginal transitional zone in eastern Serbia to be presented as fundamental characteristics of Serbian dialects. Marginal phenomena cannot be represented as dominant. Moreover, until the collapse of Ottoman rule of the late 19th century in the eastern half of the transitional zone developed a process of establishing of a modern Bulgarian nation. The termination of this process was caused by the incorporation of the area in the Serbian state. It seems in contemporary Serbia the migration of significant number of people, including members of the local intelligentsia to Bulgaria after 1878 is still taboo.

 

[Lesandar]

Аналитичните диалекти на територията на съвременните Македония и България от 18 век до днес имат на практика единна граматическа структура, която е принципно различна от граматическата структура на сръбските диалекти извън тясната зона на преходните говори в източна Сърбия. Не е правомерно маргиналните диалектни явления на преходната зона в източна Сърбия да се представят като основополагащи характеристики на сръбските диалекти. Маргиналните явления не може да се представят като доминантни. Още повече, до падането на османската власт края на 19 век в източната половина на преходната зона се е развивал процес на създаване на модерна българска нация. Прекратяването на този процес се дължи на инкорпорирането на областта в сръбската държава. Изглежда миграцията на значителен брой градска буржоазна интелигенция към България след 1878 все още е табу.

The analytical dialects from the contemporary territory of Macedonia and Bulgaria from the 18th century until today have in practice a single grammatical structure that is fundamentally different from grammatical structure of the Serbian dialects outside the narrow zone of transitional dialects spoken in eastern Serbia. It is not correct the dialectal phenomena of this marginal transitional zone in eastern Serbia to be presented as fundamental characteristics of Serbian dialects. Marginal phenomena cannot be represented as dominant. Moreover, until the collapse of Ottoman rule of the late 19th century in the eastern half of the transitional zone developed a process of establishing of a modern Bulgarian nation. The termination of this process was caused by the incorporation of the area in the Serbian state. It seems the migration of a significant number of urban bourgeois intelligentsia to Bulgaria after 1878 is still taboo.

Маргиналне појаве су некад, не тако давно, биле доминантне. Осим тога, код говорника ових дијалеката може се повући и друга паралела. Наиме у Бугарској, као и у Румунији Грчкој Албанији живе вештачки сублимирани људи различитих антрополошких карактристика. Једни од њих су носиоци овог језика ( и врло интересантно, антрополошки идентични са суседним народима а не са сопственим) а други су приучени, и данас много гласнији ид ових првих. Као у српској народној пословици: " У колу, ћопава највише скаче."

 

[Crni Bugarin]

Маргиналне појаве су некад, не тако давно, биле доминантне. Осим тога, код говорника ових дијалеката може се повући и друга паралела. Наиме у Бугарској, као и у Румунији Грчкој Албанији живе вештачки сублимирани људи различитих антрополошких карактристика. Једни од њих су носиоци овог језика ( и врло интересантно, антрополошки идентични са суседним народима а не са сопственим) а други су приучени, и данас много гласнији ид ових првих. Као у српској народној пословици: " У колу, ћопава највише скаче."

Това са твои националистически спекулации.

These are your nationalist speculations.

 

[Lesandar]

Това са твои националистически спекулации.

These are your nationalist speculations.

Значи сви сте исти, као Грци?

 

[Crni Bugarin]

Значи сви сте исти, као Грци?

Този въпрос няма нищо общо с конкретността на темата.

This question has nothing to do with the concreteness of the topic.

 

[Lesandar]

Този въпрос няма нищо общо с конкретността на темата.

This question has nothing to do with the concreteness of the topic.

.

Nema ni bugarski jezik.

 

[Crni Bugarin]

.

Nema ni bugarski jezik.

Точно заради този начин на мислене аз говоря за сръбски националистически спекулации.

Just because of this way of thinking I am talking about Serbian nationalist speculations.

 

[Lesandar]

Точно заради този начин на мислене аз говоря за сръбски националистически спекулации.

Just because of this way of thinking I am talking about Serbian nationalist speculations.

Bilo mi je drago, bugarski kosmopolito

 

[gjorgji_bgd]

Jeste, a kad su pripadali Srbiji, oni su govorili srpski!
Ma daj, ne mesaj babe i zabe, Makedonci nisu Bugari, Makedonija nije bugarska!

samo da se nadovezem....

Moj deda se zvao Aleksandar GJORESKI, ziveo je od 1895 do 1979, i za vreme svog obitavanja u rodnoj mu Makedoniji (u zavisnosti od trenutnog okupatora) prezime mu je , u vise navrata, prisilno menjano u DJORDJEVIC i DJOREV. Tek nakon 1946 mu je dozvoljeno da koristi svoje pravo prezime. Isto u zavisnosti od trenutnog vladara njegova deca su ucila i govorila srpski ili bugarski jezik.....