uz duzno postovanje, primer slicnosti i razlika koje je naveo cerni bugarin, moze da bude i dobro i lose... zasto... zato sto takvih slicnosti ima i i izmedju drugih naroda na svetu , ali su se oni drugacije osecali i u ponasanju prihvali neke druge obrsce. evo primere platendojc/ nemacki severnih nemackih ravnica uz sve razlike koje su uinet u zadnjih dvesta godina i holandski su ne slicni nego po mnogo cemu isti jezik... ili korzikanski i italijanski...ovde se ne govori o nekim vestackim tvorevinama vec o primerima koji govore o nekim istorijskim situacijama.. treba uzimati vrlo sumnjivo primere navedenih pisaca tj pesnika jer pitanje kolika je bila njihova svest u ono vreme kada su pisali i koje su ih situacije terale da rade to sto su radili. i da li su neke reci smislove drugacije svatali nego sto ih mi dana shvatamo i tumacim. i onda koristimo kao argumente.
-
- Popularno:
- Da li je Srbija 1918. osvojila ili...
- Da li je blam da muškarci piju koktel u...
- Deset boljki koje leči rakija
- Blockchain glasanje
- Upornost Nemačke i zapada oko Kosova i...
- Политичка превирања из дана у дан...
- Dokle da cela Srbija finansira Beograd?
- Normalna tema
- Da li je Drazi mesto na fresci?
- Žene u Srbiji imaju najmanje grudi u...
Македонски језик
- Začetnik teme [Mr. Blake]
- Datum pokretanja
- Poruka
- 3.078
Македонски диалект от региона на Прилеп от края на 19 век, записан от Марко Цепенков и издаден в "Сборникъ за Народни Умотворения, Наука и Книжнина" на българското Министерство на народното просвещение, Книга VIII, София, 1892:
Извор: http://www.promacedonia.org/bmark/cepenkov/1892/gal/index.html
Други фолклорни записи на Марко Цепенков: http://www.promacedonia.org/bmark/cepenkov/index.html
Извор: http://www.promacedonia.org/bmark/cepenkov/1892/gal/index.html
Други фолклорни записи на Марко Цепенков: http://www.promacedonia.org/bmark/cepenkov/index.html
- Poruka
- 3.078
Бла-бла-бла. Тези хора са наричали езика си български, а себе си българи, създавали са българска църква и български училища. Какво не е ясно?!
Lesandar
Buduća legenda
- Poruka
- 27.930
И, хоћеш да кажеш да су Македонци=Бугари, а заборављаш да Бугарска данас обухвата и Пиринску Македонију, предео у коме живе људи који су идентични са Македонцима и Србима. Да ли се Елин Пелин изјашњавао као Македонац? У остатку Бугарске живи други народ коме тај језик који говори није генетска већ културолошка тековина. Булк - хари, да нису прихватили језик доласком на Балкан још би увек говорили неким од туркофоних језика.
- Poruka
- 3.078
Булк-хари, харе кришна, харе кришна, кришна кришна, харе харе... Това е антинаучна митология.
1.Konstatacija da "danashnji bugarski" i "slovenizirani makedonski" jezik nemaju padeze je sasvim u redu,
sa jednom malom dopunom:
Jedan od najvecih slavista Poljak Zbignjev Golob, sasvim razumno na osnovu gramaticke konstrukcije, ova dva jezika izdvaja iz slovenske grupe jezika i svrstava ih u "vlashke" jezike.
2. "Меѓу тие се и наследниците на браќа Миладиновци, Григор Прличев и Кузман Шапкарев"- ne znam kako se izjashnjavaju "naslednici".
- "браќа Миладиновци, Григор Прличев и Кузман Шапкарев" - da tacno je da su se prikazivali kao "bugari", ali to je rezultat egzistencijalne potrebe.
Svi oni prvobitno su ucili arman makedonsku decu u "Magarevu, Ohridu i Donjoj Belici" na grckom jeziku, i sva su arman makedonskog porekla.
Recimo "najeksponiraniji Bugarin" od svih njh je Kuzman Shapkarev, koji je skupljao i narodne pjesme na arman makedonskom jeziku.
Pravo, prvobitno krshteno ime Kuzmana Shapkareva je "KOZMA PASKALI".
- Poruka
- 3.078
Егзистенциална потребност? Не е ясно какво може да означава това. Тези хора са били репресирани заради българската си самоидентификация, тя е била антиконформистична. Миладинови са умрели в османски затвор, Григор Пърличев е бил арестуван, Кузман Шапкарев е бил гонен от едно място на друго. Те са се борили против гръцката културна и църковна доминация, но и за утвърждаване на българската национална идентичност. Всички те били между първите в Македония, заместили преподаването на гръцки език в училищата с език, който самите те са наричали български, и са сред основателите на Българската Екзархия.
Нито една от споменатите четири фигури не е с арумънско потекло. Справка - спомените на Григор Пърличев и Кузман Шапкарев, както и биографията на Миладинови от Кузман Шапкарев. Кръщелното име на Кузман Шапкарев, естествено, е... Кузман Шапкарев. Цитат от спомените му:
Родил съм се в охридский градский квартал, Варош називаем, в махалата «Св. Безсребреници Врачей», на 1-й февруарий 1834 год. (следователно днес, 1895 год., съм на 62-годишна възраст), от родители сиромаси, родом българи, православни християни. Татко ми Тасе (Анастас) Пасхалов Шапкарев, през живота си се занимавал разменно с много трудни занятия: с ботушарство, хлебарство, лозарство, земледелие по местний обичай на сиромасите в града ни; а най-главний, собствений и досмъртний му занаят беше керамидарството, от който изкарваше си поминъкът и доколкото помня аз, поминвахме си малко-много човечки, сир. без крайна оскъдност, макар и не дотолко охолно. Той беше съвършено неграмотен, но затова пък беше снабден с чудна паметна дарба.
Майка ми Мария (жива още, 85-годишна), дъщеря на Гьорета (Георгия) Стрезов, беше му втора жена, тъй като първата му била умряла на 1832 год. от първата холера, като бе оставила четири деца, три женски и едно мъжко, Георгия. Момите отпосле, около 1842—1843 год., умряха от охтика, а Георгия на 24-та си година, през 1854 год., биде в Букурещ коварно убит на леглото си от един негов другар.
Извор: http://www.promacedonia.org/bmark/ksh/ksh_vstyplenie.htm
Poslednja izmena:
Егзистенциална потребност? Не е ясно какво може да означава това. Тези хора са били репресирани заради българската си самоидентификация, тя е била антиконформистична. Миладинови са умрели в османски затвор, Григор Пърличев е бил арестуван, Кузман Шапкарев е бил гонен от едно място на друго. Те са се борили против гръцката културна и църковна доминация, но и за утвърждаване на българската национална идентичност. Всички те били между първите в Македония, заместили преподаването на гръцки език в училищата с език, който самите те са наричали български, и са сред основателите на Българската Екзархия.
Нито една от споменатите четири фигури не е с арумънско потекло. Справка - спомените на Григор Пърличев и Кузман Шапкарев, както и биографията на Миладинови от Кузман Шапкарев. Кръщелното име на Кузман Шапкарев, естествено, е... Кузман Шапкарев. Цитат от спомените му:
Родил съм се в охридский градский квартал, Варош називаем, в махалата «Св. Безсребреници Врачей», на 1-й февруарий 1834 год. (следователно днес, 1895 год., съм на 62-годишна възраст), от родители сиромаси, родом българи, православни християни. Татко ми Тасе (Анастас) Пасхалов Шапкарев, през живота си се занимавал разменно с много трудни занятия: с ботушарство, хлебарство, лозарство, земледелие по местний обичай на сиромасите в града ни; а най-главний, собствений и досмъртний му занаят беше керамидарството, от който изкарваше си поминъкът и доколкото помня аз, поминвахме си малко-много човечки, сир. без крайна оскъдност, макар и не дотолко охолно. Той беше съвършено неграмотен, но затова пък беше снабден с чудна паметна дарба.
Майка ми Мария (жива още, 85-годишна), дъщеря на Гьорета (Георгия) Стрезов, беше му втора жена, тъй като първата му била умряла на 1832 год. от първата холера, като бе оставила четири деца, три женски и едно мъжко, Георгия. Момите отпосле, около 1842—1843 год., умряха от охтика, а Георгия на 24-та си година, през 1854 год., биде в Букурещ коварно убит на леглото си от един негов другар.
Извор: http://www.promacedonia.org/bmark/ksh/ksh_vstyplenie.htm
1. "Татко ми Тасе (Анастас) Пасхалов Шапкарев"
zar ne mu gledash deka go dava orginalniot identitet i onoj bugarskiot koj mu ovozmozil da dojde do parce leb.
Atanas Pashalov = ATANAS PASKALI (arman makedonskoto ime),
i bugarskiot "Тасе Шапкарев"
"Майка ми Мария (жива още, 85-годишна), дъщеря на Гьорета (Георгия) Стрезов"
i ovde imash dupla imena "Гьорета (Георгия) Стрезов"'
pravo ime je "Георгия Стрез"'. Rod "Srez" kao i onaj poznati "Robe" iz Ohrida imaju cisto arman makedonsko poreklo, ali jedni se deklarishu za Bugare, drugi za Arman Makedone, treci u novije vreme za "slovenizirane Makedonce".
Otvori si bugarska wikipedija i ke vidish i zbirkata pesni na majcin arman makedonski jazik zapishan od Kozma Paskali.
----------------------------------------------------------------------------------------------------------------
2. Miladinovci su isto tako poreklom iz cistog arman makedonskog sela Magareva kod Bitolja.
Prvo su bili grcki ucitelji a onda preshli u egzarhiste.
Bili su i "ruski shpiuni" jer su preko Rusije gledali spas od Turske.
Oni su nagovorili i poznatog knjizevnika "Rajka Zinzifova" da bi mogao da dobie rusku stipendiju da svoje krshteno ime "XENOFON D-ZINFIFI zameni sa slovenskim.
-----------------------------------------------------------------------------------------------------------
Zashto je izvrshen "transfer" iz zakrilja "Patrijarshije" u zakrilja "Egzarhije". O ovome u arman makedonskim arhivima je pisano autenticno.
Ukratko;
Bugari su Arman Makedonima obecali da ukoliko predzu iz "Patriarshije" u Egzarhiju", obecali da mogu da upotrebljavaju svoj majcini jezik u crkvi i shkoli.
Obecanje je trajalo samo 2 godine, a onda su Bugari prekrshili obecanje.
Par ucenih Arman Makedona koji su bili dobro placani od strane Bugarske drzave jednostavno nisu mogli da nagju drugo zaposlenje sem da budu ucitelji bugarskog jezika.
Pa preshli sa grckog na arman makedonski ( 2 godine), a onda zbog egzistencije na bugarski.
Tako pishe u autenticnim arman makedonskim zapisima.
----------------------------------------------------------------------------------------------
Najvatreni "Bugari" koji i danas zive u naselju "VAROSH" (stari grad) u Ohridu, de fakto su etnicki Arman Makedoni koji su se priklonili bugarskoj strani.
Za sve njh zna se pravo, izvorno poreklo. Sve je zapisano.
Lesandar
Buduća legenda
- Poruka
- 27.930
Ја Буљук-ефендији препоручујем гледање у огледало пре било какве дискусије о пореклу, профил, анфас, па онда шапнеш себи неколико речи на исквареном српском-торлачком језику са кавкаском фонетиком, и пронађеш одговор на сва питања.
Poslednja izmena od moderatora:
- Poruka
- 3.078
Тотални глупости. Кузман Шапкарев пише, че майка му и баща му били българи. Имената са познати сред българите и до днес - Анастас, Паскал, Георги, Стрез, Мария... Нито един учен-историк до момента не е развивал теория за арумънско потекло на Шапкарев. На българската Уикипедия няма никакви песни на "майчин арумънски език". Сборниците с народни песни от Македония, публикувани от Шапкарев, изглеждат така:
Край на историята.
P. s. История се коментира на основа на документи и научни публикации. Твоите твърдения са голи спекулации.
Poslednja izmena od moderatora:
Кузман Шапкарев е зет на Димитар Миладинов за една од неговите ќерки. Неговото крстено име е Космос Пасхали. Во својата биографија Кузман Шапкарев запишува “дедото и стриковците на татко ми биле нешто влијателни во Цариград...Кога станало грчкото востание на Хиос, меѓу многуте обвинети и обесени во Цариград Грци, обесиле и двјаца од нашите, имено дедо му и едниот од стриковците на татко ми“.
Од преписките на Кузман Шапкарев со неговите пријатели од Охрид дознаваме дека во својата Биографија излажал дека го променил своето презиме во Шапкарев 1856 г., исто како што излажа дека дедото на Димитар Миладинов избегал од с. Магарево од влашките зулуми, за да го скрие влашкото потекло на Миладинови. Во сите свои писма до охриѓани, Кузман Шапкарев се потпишува како Космос Пасхалис или Паскали и секогаш комуницирал на грчки јазик, за што сведочат подолуобјавените писма од 1861 г. на натаму. Од писмата јасно се гледа дека не го користел “бугарското“ презиме Шапкарев од 1856 г., како што самиот напишал во својата Биографија, објавена во Софија.
Од преписките на Кузман Шапкарев со неговите пријатели од Охрид дознаваме дека во својата Биографија излажал дека го променил своето презиме во Шапкарев 1856 г., исто како што излажа дека дедото на Димитар Миладинов избегал од с. Магарево од влашките зулуми, за да го скрие влашкото потекло на Миладинови. Во сите свои писма до охриѓани, Кузман Шапкарев се потпишува како Космос Пасхалис или Паскали и секогаш комуницирал на грчки јазик, за што сведочат подолуобјавените писма од 1861 г. на натаму. Од писмата јасно се гледа дека не го користел “бугарското“ презиме Шапкарев од 1856 г., како што самиот напишал во својата Биографија, објавена во Софија.
- Poruka
- 3.078
Доста спекулации. В писма на гръцки език Кузман Шапкарев се подписва с гръцка версия на името му, което е напълно логично. В автобиографията на Шапкарев никъде не се споменава промяна на езика на неговото кръщелно име през 1856 година. Кръщелното име е Кузман Анастасов Шапкарев. Както казах, в науката няма теория за арумънско потекло на Шапкарев. Твоите персонални теории нямат никаква стойност.
Фолклорни публикации на Кузман Шапкарев:
1.
2.
Извор: http://www.promacedonia.org/ksh_4/index.html
Poslednja izmena od moderatora:
Eve ti citaj -ova e pismo do negovi prijateli.
- Poruka
- 3.078
Eve ti citaj -ova e pismo do negovi prijateli.
Нищо ново. И нито един сериозен аргумент за арумънски произход.
ДУМНИДЗЪУ, ДЖОНЕЛУ ШЪ С. МИХАИЛ
(Слушана в Орхание от Миту Николов, родом от с. Гопеши, Битолско)
Ярà ỳн джòни тѝниру ши мỳлту мушàту, ши шявя̀ ун кàлу мушàту ши мỳлту джòни, ши лу авя̀ пи мàре кèфе. Гйни, ама а джòнилуй льи авя̀ винѝтъ мòартя, ши думнидзъ̀у питрикỳ пи сънтул Михайѝ та си ля̀ сỳфлитул а джòнлуй. Гѝни кар вѝне сънтул Михаил ла джòнлу дупу дъмъндъчỳня ал Думнидзъ̀у, ши кари л’ видзỳ джòнли къ ярà мỳлту тѝниру ши мушàту, ундзѝту, ши льи фỳ ньѝлъ си ля̀ сỳфлитул. Атỳмця шу миндуй цѝ силь фàкъ, — липцèщи та с’ỳмплъ збòрлу ал Думнидзъ̀у. Лò сỳфлитул а кàллуй алỳи, кари луавя пи мàри мирàки, ши мурѝ кàллу, сън лòклу а джòнлуй кàллу курбàне. Сънтул Михайл с’турнъ̀ ла Думнидзъ̀у, ши льи спỳне кум фèце.
Атỳмця Думнидзъу, льи дзъсе: «Ну фицèш гине, къ липся та с’мòаръ джòнлу, а нỳ кàллу.»
Джòнлу, ди мирàки а кàллуй, къ мурѝ, тòатъ дзỳа ухтя ши дзъця̀: «Ох, камагѝне ерà èу с’муря̀му, ди куту ньи мурй кàллу; къ афтàре кàллу ну въ се àфлу àлту!» Атỳмця Думнидзъ̀у, кари видзỳ мѝнтя а джòнилуй, ши льи дзъ̀се а съ̀нтул Михаѝл: «Везд, къ ну фỳ мулцъмѝту джòнли ди буняца, ци л’фицèш. Атỳмця, дỳте я̀ръ си ля̀й сỳфлитул ши а джòнлуй. Ши вѝне сънтул Михаѝл я̀ръ ла джòнли ши льи съ спỳсе ка òм, ши лòаръ кунòащири ку джòнли ши с’фèциръ фъртàц; ши льи дзъсе с. Михаил а джòнлуй: «Хàйде, фъ̀ртàте, с’нèрдзим а винàтику дòйльи.» Къ джòнлу ерà мỳлту авинътòр, ши с’дуцèа ку кàллу а винàтику, три мỳнти; имна пи кàли ши дзъся̀ джòнли: «Àохò, кама гѝни ярà èу с’муря̀м, ди къту ньи мурѝ кàллу; я̀, тòра ну пòту та с’ѝмну имнъ̀нта.» Сънтул Михаѝл льи дзъ̀се: «Хайде, анàрга, анàрга ва си имнъ̀м.» Ши с’дỳсиръ тру ỳнъ вулòагъ, нѝнкъ ỳнъ фънтъ̀на. Мънкàръ пъ̀не, биỳръ àпъ арàце, ши з’багàръ тру вирдяцъ з’дòармъ. Кари дорньѝ джòнли, атỳмця съ скòалъ свъ̀нтул Михаѝл ши льѝ ля̀ сỳфлитул а джòнлуй, ши фудзѝ пи кàле ку сỳфлитул, ши пи кàли льи дзъ̀се джòнли: «Ох, ци лишòр èску, море фъртате; мỳлту лишòр ѝмну тòра, ди кум дорньим!» Ши кари с’дỳсиръ пън тру ун лòк, с’мутрѝ мбърну, къ ну шоàре àрма, ши ди унòаръ льи дзъце а светул Михаѝл: «Фъртàте, èу ньи агършѝй àрма ла фънтъ̀нъ, ю дорньѝму; аштя̀пта мъ ацѝя тине, та с’ ми тòрну èу, с’льи ля̀у.» Ши с турнъ̀ нъпòй, с’ дỳсе ла фънтъ̀нъ; кънду вèди, ун джòни ку àрма мбъ̀рну дòарми нѝнкъ фънтъ̀нъ. Ши су спрè, ши с турнъ̀ нъпòй ла свъ̀нтул Михаѝл, ши ли спỳне: фъртàте, ун джòни àлту у лò àрма амя̀, ши шу бъгъ̀ мбъ̀рну ла èлу, ши дòрни! Ши аньѝя ньи у фрѝкъ с’ нèргу мин хàйди с’ нердзим дòйльи, су лòм.» Атỳмця льи дзъ̀ци свинтул Михаил: «Фъртàте, ацелу òму нỳ ести àлту; къ ещи сѝнгур тѝне, — трỳпул атъ̀у есте аклò.» Атỳмця дзъ̀се джòнеле: «Демни èу èску ку тѝне?» Атỳмця льи дзъ̀се св. Михаил: «Тѝне èщи саде сỳфлиту, а трỳпул атъ̀у èсте аклò.» Джòнеле дзъ̀се: «Кỳм дзъ̀ц тѝне, еу èску мòрту?» Св. Михаил дзъ̀се: «Кадилѝхя с’ дзъ̀ку; къ тѝне èщи мòрту, ши èу èску свъ̀нтул Михаѝл. Ши èу ерàм питрикỳт ди ла Думнидзъ̀у, та с’ ти ляу сỳфлитул; гѝне, ама аньѝа ньи фỳ ньѝлъ, кар ти видзỳй афтàре джòне мушàту ши бỳн, дупу аця̀ лòай суфлиту а кàллуй, ши ти лъсàй тѝне. Гѝне, ама ньне ну фуш мулцъмит, ши мулти-òрн дзъ̀сеш: камагѝне èу с’ муряму, ди къту каллу. Дупуця Думнидзъ̀у я̀ра мъ питрикỳ, та с’ тъ ля̀у сỳфлитул, къ кама мулту вря̀й кàллу ди къту тѝне.»
Атỳмця фудзйра анàлту.
(Слушана в Орхание от Миту Николов, родом от с. Гопеши, Битолско)
Ярà ỳн джòни тѝниру ши мỳлту мушàту, ши шявя̀ ун кàлу мушàту ши мỳлту джòни, ши лу авя̀ пи мàре кèфе. Гйни, ама а джòнилуй льи авя̀ винѝтъ мòартя, ши думнидзъ̀у питрикỳ пи сънтул Михайѝ та си ля̀ сỳфлитул а джòнлуй. Гѝни кар вѝне сънтул Михаил ла джòнлу дупу дъмъндъчỳня ал Думнидзъ̀у, ши кари л’ видзỳ джòнли къ ярà мỳлту тѝниру ши мушàту, ундзѝту, ши льи фỳ ньѝлъ си ля̀ сỳфлитул. Атỳмця шу миндуй цѝ силь фàкъ, — липцèщи та с’ỳмплъ збòрлу ал Думнидзъ̀у. Лò сỳфлитул а кàллуй алỳи, кари луавя пи мàри мирàки, ши мурѝ кàллу, сън лòклу а джòнлуй кàллу курбàне. Сънтул Михайл с’турнъ̀ ла Думнидзъ̀у, ши льи спỳне кум фèце.
Атỳмця Думнидзъу, льи дзъсе: «Ну фицèш гине, къ липся та с’мòаръ джòнлу, а нỳ кàллу.»
Джòнлу, ди мирàки а кàллуй, къ мурѝ, тòатъ дзỳа ухтя ши дзъця̀: «Ох, камагѝне ерà èу с’муря̀му, ди куту ньи мурй кàллу; къ афтàре кàллу ну въ се àфлу àлту!» Атỳмця Думнидзъ̀у, кари видзỳ мѝнтя а джòнилуй, ши льи дзъ̀се а съ̀нтул Михаѝл: «Везд, къ ну фỳ мулцъмѝту джòнли ди буняца, ци л’фицèш. Атỳмця, дỳте я̀ръ си ля̀й сỳфлитул ши а джòнлуй. Ши вѝне сънтул Михаѝл я̀ръ ла джòнли ши льи съ спỳсе ка òм, ши лòаръ кунòащири ку джòнли ши с’фèциръ фъртàц; ши льи дзъсе с. Михаил а джòнлуй: «Хàйде, фъ̀ртàте, с’нèрдзим а винàтику дòйльи.» Къ джòнлу ерà мỳлту авинътòр, ши с’дуцèа ку кàллу а винàтику, три мỳнти; имна пи кàли ши дзъся̀ джòнли: «Àохò, кама гѝни ярà èу с’муря̀м, ди къту ньи мурѝ кàллу; я̀, тòра ну пòту та с’ѝмну имнъ̀нта.» Сънтул Михаѝл льи дзъ̀се: «Хайде, анàрга, анàрга ва си имнъ̀м.» Ши с’дỳсиръ тру ỳнъ вулòагъ, нѝнкъ ỳнъ фънтъ̀на. Мънкàръ пъ̀не, биỳръ àпъ арàце, ши з’багàръ тру вирдяцъ з’дòармъ. Кари дорньѝ джòнли, атỳмця съ скòалъ свъ̀нтул Михаѝл ши льѝ ля̀ сỳфлитул а джòнлуй, ши фудзѝ пи кàле ку сỳфлитул, ши пи кàли льи дзъ̀се джòнли: «Ох, ци лишòр èску, море фъртате; мỳлту лишòр ѝмну тòра, ди кум дорньим!» Ши кари с’дỳсиръ пън тру ун лòк, с’мутрѝ мбърну, къ ну шоàре àрма, ши ди унòаръ льи дзъце а светул Михаѝл: «Фъртàте, èу ньи агършѝй àрма ла фънтъ̀нъ, ю дорньѝму; аштя̀пта мъ ацѝя тине, та с’ ми тòрну èу, с’льи ля̀у.» Ши с турнъ̀ нъпòй, с’ дỳсе ла фънтъ̀нъ; кънду вèди, ун джòни ку àрма мбъ̀рну дòарми нѝнкъ фънтъ̀нъ. Ши су спрè, ши с турнъ̀ нъпòй ла свъ̀нтул Михаѝл, ши ли спỳне: фъртàте, ун джòни àлту у лò àрма амя̀, ши шу бъгъ̀ мбъ̀рну ла èлу, ши дòрни! Ши аньѝя ньи у фрѝкъ с’ нèргу мин хàйди с’ нердзим дòйльи, су лòм.» Атỳмця льи дзъ̀ци свинтул Михаил: «Фъртàте, ацелу òму нỳ ести àлту; къ ещи сѝнгур тѝне, — трỳпул атъ̀у есте аклò.» Атỳмця дзъ̀се джòнеле: «Демни èу èску ку тѝне?» Атỳмця льи дзъ̀се св. Михаил: «Тѝне èщи саде сỳфлиту, а трỳпул атъ̀у èсте аклò.» Джòнеле дзъ̀се: «Кỳм дзъ̀ц тѝне, еу èску мòрту?» Св. Михаил дзъ̀се: «Кадилѝхя с’ дзъ̀ку; къ тѝне èщи мòрту, ши èу èску свъ̀нтул Михаѝл. Ши èу ерàм питрикỳт ди ла Думнидзъ̀у, та с’ ти ляу сỳфлитул; гѝне, ама аньѝа ньи фỳ ньѝлъ, кар ти видзỳй афтàре джòне мушàту ши бỳн, дупу аця̀ лòай суфлиту а кàллуй, ши ти лъсàй тѝне. Гѝне, ама ньне ну фуш мулцъмит, ши мулти-òрн дзъ̀сеш: камагѝне èу с’ муряму, ди къту каллу. Дупуця Думнидзъ̀у я̀ра мъ питрикỳ, та с’ тъ ля̀у сỳфлитул, къ кама мулту вря̀й кàллу ди къту тѝне.»
Атỳмця фудзйра анàлту.
- Poruka
- 3.078
Приказка на арумънски език. И?
Димитар и неговиот брат Константин се имаат школувано во гимназијата во Јанина, неофицијалната престолнина на АРМНИТЕ во Епир. (ДИМИТЪР И КОНСТАНТИН МИЛАДИНОВИ, 1986 Sofia, стр. 198-201 , Димитър Райков). Биле и двајцата учители на влашки јазик, во пелистерските влашки села Трново и родното село на нивните родители Магарево .
- Poruka
- 3.078
А това е приказка на албански език, публикувана от Шапкарев:
282
НЬЪ ПЛЯК Е НЬЪ ПЛЯКА [1]
Ище ньъ пляк е ньъ пляка е скѝшин [2] ас чỳпъ, ас дя̀лъ. Еδе [3] и къркỳан Перндѝзъ. Перндѝя [4] и δà ньъ δѝ. Еδе ньъ дѝ пля̀ка: лянте. Пля̀ка си лянте, айò и къркỳан рòбат та с’ и ля̀ньъ. Еди, «Вèр ми рòбат мъ бриньът». И мòри рòбат мъ брѝньът еδе уа͡те [5] ндъ пърỳат, ти ля̀ньъ. И вỳри рòбат пър δè, еδе джвèши лъкỳрън. Си е ндзòри лъкỳрън [6], ндрѝти, си кури рà диели. Лà рòбат. Еδе и мòри рòбат и уа͡те мъ щънѝ. Еδе кѝще уа͡тор ибѝри мбрèт мъ пърỳан кур δѝа ля̀нте. Кур пà, чтъ шòхъ, — диèл, ндрѝтте. Аю̀, си пà, си ндрѝтте диèл, хѝку, мпрàпъ, еδе унѝс е уа͡те те пля̀ка. Си уа͡те, θа [7]; «Ун èрδа тъ мъ неàпиш тъ тъ бѝе пър нỳсе».
Еδе айо«à: «Скàм чỳпъ [8], ео кàм ньъ δѝ.» Еδе аю̀ и θà: «Ун е бъ̀н кабỳл, ч’ кàй се ъщъ δѝ.» Пля̀ка я δà. Ибири мбрèти си я мòри пър нỳсе, θа вỳри нд’ òдът. Си я вỳри нд’ òдът еδе айò джвèше лъкỳрън; пастàй кур ндзèри лъкỳрън уа͡те дя̀лъ, еδе дя̀ли θа: «Шỳмъ ндрѝт нд’ òдът.» И бири мбрèти и θà: «Èщ».
И фтỳан т’ уèнъ мъ ньъ дàсмъ. И бири мбрèт ме гиθ нỳсен. У нѝснъ т’ уèнъ еδè нỳся ндзòри лъкỳрън. Си ецнъ уδъ̀з еδе ндрѝт си дйèл. Уа͡нъ мъ дàсмъ; ндèйнъ ч’ ндèйнъ, еδе зỳнъ тъ лòзън вàле. Си зỳнъ тъ лòзън вàле, нỳся зу тъ θърèсъ: «Леле, къ̀мбът, леле, крюет», се е кунàта мъ щъпа вỳри тъ диегъ лъкỳрън, у догь лъкỳра, еδе вдикь нỳся. Пастàй ерδи и бири мбрèт мъщапѝ; аю̀ динте се е кунàта я дòги лъкỳрън. Е зỳ тъ кунàтън еδе е мврàу.
Извор: http://www.promacedonia.org/ksh_4/ksh_pridatyk_2_albanski.htm#282
282
НЬЪ ПЛЯК Е НЬЪ ПЛЯКА [1]
Ище ньъ пляк е ньъ пляка е скѝшин [2] ас чỳпъ, ас дя̀лъ. Еδе [3] и къркỳан Перндѝзъ. Перндѝя [4] и δà ньъ δѝ. Еδе ньъ дѝ пля̀ка: лянте. Пля̀ка си лянте, айò и къркỳан рòбат та с’ и ля̀ньъ. Еди, «Вèр ми рòбат мъ бриньът». И мòри рòбат мъ брѝньът еδе уа͡те [5] ндъ пърỳат, ти ля̀ньъ. И вỳри рòбат пър δè, еδе джвèши лъкỳрън. Си е ндзòри лъкỳрън [6], ндрѝти, си кури рà диели. Лà рòбат. Еδе и мòри рòбат и уа͡те мъ щънѝ. Еδе кѝще уа͡тор ибѝри мбрèт мъ пърỳан кур δѝа ля̀нте. Кур пà, чтъ шòхъ, — диèл, ндрѝтте. Аю̀, си пà, си ндрѝтте диèл, хѝку, мпрàпъ, еδе унѝс е уа͡те те пля̀ка. Си уа͡те, θа [7]; «Ун èрδа тъ мъ неàпиш тъ тъ бѝе пър нỳсе».
Еδе айо«à: «Скàм чỳпъ [8], ео кàм ньъ δѝ.» Еδе аю̀ и θà: «Ун е бъ̀н кабỳл, ч’ кàй се ъщъ δѝ.» Пля̀ка я δà. Ибири мбрèти си я мòри пър нỳсе, θа вỳри нд’ òдът. Си я вỳри нд’ òдът еδе айò джвèше лъкỳрън; пастàй кур ндзèри лъкỳрън уа͡те дя̀лъ, еδе дя̀ли θа: «Шỳмъ ндрѝт нд’ òдът.» И бири мбрèти и θà: «Èщ».
И фтỳан т’ уèнъ мъ ньъ дàсмъ. И бири мбрèт ме гиθ нỳсен. У нѝснъ т’ уèнъ еδè нỳся ндзòри лъкỳрън. Си ецнъ уδъ̀з еδе ндрѝт си дйèл. Уа͡нъ мъ дàсмъ; ндèйнъ ч’ ндèйнъ, еδе зỳнъ тъ лòзън вàле. Си зỳнъ тъ лòзън вàле, нỳся зу тъ θърèсъ: «Леле, къ̀мбът, леле, крюет», се е кунàта мъ щъпа вỳри тъ диегъ лъкỳрън, у догь лъкỳра, еδе вдикь нỳся. Пастàй ерδи и бири мбрèт мъщапѝ; аю̀ динте се е кунàта я дòги лъкỳрън. Е зỳ тъ кунàтън еδе е мврàу.
Извор: http://www.promacedonia.org/ksh_4/ksh_pridatyk_2_albanski.htm#282
Во својата биографија Кузман Шапкарев запишува “дедото и стриковците на татко ми биле нешто влијателни во Цариград...Кога станало грчкото востание на Хиос, меѓу многуте обвинети и обесени во Цариград Грци, обесиле и двјаца од нашите, имено дедо му и едниот од стриковците на татко ми“
- Poruka
- 3.078
Янина - неофициална столица на арумъните?! Чети:
Ioannina as a center of Greek enlightenment (1647-1830)
http://en.wikipedia.org/wiki/Ioannina#Ioannina_as_a_center_of_Greek_enlightenment_.281647-1830.29
Морал да учи “бугарски“, Кузман Шапкарев без никаква едукација говорел армнски а творец е и на влашко-бугарски речник
Каде се Бугарите тука ааа?
Янина - неофициална столица на арумъните?! Чети:
Ioannina as a center of Greek enlightenment (1647-1830)
http://en.wikipedia.org/wiki/Ioannina#Ioannina_as_a_center_of_Greek_enlightenment_.281647-1830.29
Каде се Бугарите тука ааа?
Poslednja izmena od moderatora:
- Poruka
- 3.078
Каде се Бугарите тука ааа?
Българите са в гръцките училища. Логично.
В мултиетническата среда на Османската империя голяма част от населението било полилингвистично. В смесените етнически села и градове било нормално да се знае повече от един език. Във фолклорните сборници на Кузман Шапкарев има приказки на арумънски и албански, но това не означава,че Кузман Шапкарев е арумън или албанец. Неговата персонална етническа самоидентификация е българска.
Poslednja izmena od moderatora:
- Poruka
- 3.078
Бугари во Јанина
Българи в гръцката школа в Янина, да. Между другото, Кузман Шапкарев не е знаел друг чужд език освен гръцки, цитирам автобиографията му:
Чужд язик освен гръцкий, на който се учехме, не познах никой.
Извор: http://www.promacedonia.org/bmark/ksh/ksh_vstyplenie.htm
Теориите за арумънски майчин език са чиста спекулация. Кузман Шапкарев никъде не говори за подобно нещо.
Бугари во Јанина
Цитат от автобиографията на Кузман Шапкарев:
Нито са се погърчили от това, както някои искат да кажат; защото, ако гръцкий язик сам бил е погърчвел безусловно учащите се на него българи, то най-много трябваше да погърчи подобните самохвалци и унизители на народа си, които и те са се на него учили. Ако язикът само, на който се учи човек, би бил в състояние да променяна народността на ученика, то трябвало би всички, които се учат на чужди язици, да си изменили народността, да се изродили, което обаче ние не виждаме; а, напротив, гледаме, че всичките първи народни деятели на българщината в Македония, всички почти основатели на българското развитие в тая област били учени и възпитани на гръцкий язик, а мнозина от тях свършили науките си в гръцки места, като напр. в Янино или в Атина. И може да се каже, че те се показаха най-родолюбивите, най-деятелните, по-родолюбиви и по-деятелни даже от мнозина други, които не бяха никак учили гръцкий язик.
Извор: http://www.promacedonia.org/bmark/ksh/ksh_1_1.htm
Poslednja izmena od moderatora:
Цитат от автобиографията на Кузман Шапкарев:
Нито са се погърчили от това, както някои искат да кажат; защото, ако гръцкий язик сам бил е погърчвел безусловно учащите се на него българи, то най-много трябваше да погърчи подобните самохвалци и унизители на народа си, които и те са се на него учили. Ако язикът само, на който се учи човек, би бил в състояние да променяна народността на ученика, то трябвало би всички, които се учат на чужди язици, да си изменили народността, да се изродили, което обаче ние не виждаме; а, напротив, гледаме, че всичките първи народни деятели на българщината в Македония, всички почти основатели на българското развитие в тая област били учени и възпитани на гръцкий язик, а мнозина от тях свършили науките си в гръцки места, като напр. в Янино или в Атина. И може да се каже, че те се показаха най-родолюбивите, най-деятелните, по-родолюбиви и по-деятелни даже от мнозина други, които не бяха никак учили гръцкий язик.
Извор: http://www.promacedonia.org/bmark/ksh/ksh_1_1.htm
Ako bil Bugarin zosto ucel slovenski jazik v Rusija aaa?
Neli majcin mu bil ???
