Македонски језик

[oki1987]

nasli se srbi i bugari da diskutuju o makedonskom jeziku, zna se kako to ide i kako se zavrsava.

 

[Zarathustra]

nasli se srbi i bugari da diskutuju o makedonskom jeziku, zna se kako to ide i kako se zavrsava.

.... вероватно у узајамном осећању мањкавости у вези са предметом о коме се дискутује.

 

[Crni Bugarin]

nasli se srbi i bugari da diskutuju o makedonskom jeziku, zna se kako to ide i kako se zavrsava.

Не забравяй, че на територията на България е Пиринска Македония, а освен това има и около 1,000,000 български граждани с корени от Македония. Историческата ситуация от 18 до началото на 20 век е допълнителна причина. Логично е българите да дискутират различни аспекти на диалектите, говорени от българското население в миналото или сега.

Do not forget that Pirin Macedonia is part of the territory of Bulgaria and also there are about 1,000,000 Bulgarian citizens with Macedonian roots. The historical situation between 18 and the beginning of the 20 centuries is additional reason. For the Bulgarians it is logical to discuss various aspects of some dialects, spoken by the Bulgarian population in the past or now.

 

[Sandanski]

Македонски језик је признат у свету о чему има да се дискутује?


Признато је да је први литературни језик за Словене Македонски језик из Солуна којег су Македонци дали свима и саздали азбука.

Slavic language based primarily on the Macedonian (South Slavic) dialects around Thessalonica
http://www.britannica.com/EBchecked/topic/426841/Old-Church-Slavonic-language

Ви Срби сте лепо писали за наш језик да сте мало ви и мало Бугарске ШОВИНИСТЕ од нашег језика правили Српски или Бугарски
Стева Радославиќ-Народност и Језик Македонаца1890 година!!!

Пулевски (1817-1893) Македонског језика и Македонци

 

[Sandanski]

Do not forget that Pirin Macedonia is part of the territory of Bulgaria and also there are about 1,000,000 Bulgarian citizens with Macedonian roots. The historical situation between 18 and the beginning of the 20 centuries is additional reason. For the Bulgarians it is logical to discuss various aspects of some dialects, spoken by the Bulgarian population in the past or now.

Докле ке лажеш Бугарине?

 

[Crni Bugarin]

Пулевски (1817-1893) Македонског језика и Македонци

Politički i institucionalni kontekst

Mitotvoračka funkcija makedonske historiografije vezana je za njen institucionalni razvoj i politički kontekst. Do 1944. godine nije bilo političkog subjekta po imenu Makedonija. Te je godine uspostavljena Narodna Republika Makedonija, kao jedna od šest republika socijalističke Jugoslavije i neposredni rezultat uspješne borbe Titovih partizana za oslobođenje Jugoslavije. Odmah po uspostavi, nova republika je započela proces izgradnje nacije kojim je većina slavenskog pravoslavnog življa pretvorena u 'Makedonce'. Prije toga, njihov etnički identitet bio je dvosmislen i osporavan, a makedonska nacionalna svijest ograničena na male intelektualne krugove. Tek tokom Drugog svjetskog rata, kad je najveći dio regiona koji će postati Republika Makedonija bio pod bugarskom okupacijom, pojavio se značajan makedonski nacionalistički pokret - dijelom komunistički, a dijelom nekomunistički. To je uglavnom bio odgovor na čvrstu bugarsku asimilacionu politiku, ali i rezultat Titove uspješne integracije partizana koji su se borili protiv Sila osovine u njegov tabor.

Nakon uspostave Republike Makedonije, makedonski jezik je kodificiran, utemeljene su makedonske nacionalne institucije, i stvorena nezavisna Makedonska pravoslavna crkva - Makedonci su stekli sve osobine samouvjerene nacije (jezik, historiju, religiju, politički suverenitet nad određenom teritorijom), a javna kultura je temeljena na ideji makedonskog nacionalnog identiteta.11 Makedonci su kulturno bili najbliži Bugarima, te je izgradnja makedonske nacije imala antibugarsku crtu; potreba za diferencijacijom Makedonaca od Bugara osjećala se žešće nakon 1948. godine, kad je Tito raskinuo sa Staljinom a Bugarska ostala čvrsto u sovjetskom taboru. U operaciji koja podsjeća na Frojdov koncept 'narcizma malih razlika' sve je preduzeto da se Makedonci razlikuju od Bugara (mada su im jezik i običaji bili slični), dok je Bugarska nastavila poricati postojanje makedonske nacije, tvrdeći daje makedonski jezik tek bugarski dijalekt.

http://www.iis.unsa.ba/izdavacka_djelatnost/posebna_izdanja/mitovi/mitovi_brunnbauer.html

 

[Sandanski]

Нешто си прескочио Болгару...нешто што ти се не свиџа на очиглед.

Докле ке лажеш Бугарине?

Македонски језик је признат у свету о чему има да се дискутује?


Признато је да је први литературни језик за Словене Македонски језик из Солуна којег су Македонци дали свима и саздали азбука.

Slavic language based primarily on the Macedonian (South Slavic) dialects around Thessalonica
http://www.britannica.com/EBchecked/topic/426841/Old-Church-Slavonic-language

Ви Срби сте лепо писали за наш језик да сте мало ви и мало Бугарске ШОВИНИСТЕ од нашег језика правили Српски или Бугарски
Стева Радославиќ-Народност и Језик Македонаца1890 година!!!

 

[Crni Bugarin]

Нешто си прескочио Болгару...нешто што ти се не свиџа на очиглед.

Excuse me, but if you want to read something about this problem, I have to quote a contemporary Bulgarian publication:

Spojler

История на Народна република България

Режимът и обществото

Сборник под общата редакция на проф. Ивайло Знеполски

Издател: Сиела
Издадена: 2009

http://2.***************/_0j1nyHS4HG8/SwxQo-1EGxI/AAAAAAAABUw/ILTQYeUR2IM/s1600/nrb-korica.jpg

От „интернационализъм” към национализъм.
Комунистическият режим, македонският въпрос
и политиката към етническите и религиозни общности

Чавдар Маринов

[...]

1.2. „Македонизацията” на Пиринския край и нейното преразглеждане

По време на преговорите с Югославия, българските комунистически ръководители инициират една днес често напомняна кампания: насаждането на македонско национално съзнание сред населението на Пиринския край, съвпадащ в административно отношение с Горноджумайска област, а от 1950 г. – с Благоевградски окръг. Изглеждаща като скандално и необяснимо по рационален начин „предателство”, „македонизацията” е всъщност реплика на съветската практика на коренизация, т.е. налагане на национална идентичност сред население, което не я споделя непременно и често я посреща дори враждебно . При цялата си интернационалистическа реторика, целта на тази практика е именно затвърждаване на доминацията над това население, а не отказ от него. Наистина в българския случай като крайна цел на кампанията е заявено отстъпването на територия на „обединена Македония”, но в рамките на федерация, част от която се предвижда да бъде и България. Още в началото на ноември 1944 г., Политбюро на ЦК на БРП (к) решава, че Пиринската област ще се присъедини към Вардарската само въз основа на българо-югославски съюз – линия, която няма да бъде изоставена все до конфликта от 1948 г.
С всичките си двусмислици и абсурди, македонизацията започва в края на 1944 г., но на първо време се изчерпва със заклеймяване на традиционния „великобългарски шовинизъм” и с повърхностна пропаганда, целяща да „популяризира” македонската държава и народност. През есента на 1945 г. Областният комитет на БРП (к) в Горна Джумая реализира първите чествания, които трябва да възпитат македонско съзнание сред населението. Отбелязани са четири години от „въстанието на македонския народ” срещу „българския окупатор” (11 октомври), създаването на федеративна народна Югославия (29 ноември), а местните партийни активисти изпращат на Титовото ръководство възторжени телеграми от името на „пиринските македонци”.
„Внедряването” на македонско съзнание се активизира след X-ия разширен пленум, който предоставя на Пиринския край „културна автономия” и лансира „ред мероприятия” по прилагането й. Сред тях е проведеното в края на декември 1946 г. първо за комунистическата епоха преброяване на населението. За пръв път в България се „установява” значителен процент македонци по „народност”: 169 544 души. Те формират мнозинство в Горноджумайска област: 160 641 или 63,6% от общото й население. Обаче достъпната и до голяма степен публикувана документация издава чисто административното фабрикуване на „македонците” от 1946 г.
В навечерието на преброяването, кметовете от петте околии на областта получават телеграми от партийните ръководства, настояващи цялото население да бъде записано като македонско „с изключение само на евреите, циганите, турците и българите, дошли от пределите на България. Българо-мохамеданите да се пишат по народност „македонци” без разлика дали са отсам, или оттатък Места” . По-късно местни активисти на Партията признават: „В областния комитет ни бе казано, че ако не изкараме 70% македонци, да си вземем шапките и да бягаме” . Според околийския секретар на Петрич, „При преброяването ние извършихме натиск. Областният комитет ни определи да има в нашата околия 60-70 процента македонци. Ние позасилихме работата и получихме 90 процента македонци” . Преброителите попълват рубриката „народност” според спуснатите директиви, докато преброяваните често не правят разлика между „българин” и „македонец” .
Сред другите лансирани мероприятия са откритата през май 1947 г. в Горна Джумая македонска книжарница, последвана от подобни в Неврокоп, Петрич и Разлог. През ноември същата година, в областния административен център отваря врати и Македонски народен театър, а подвижно македонско кино с библиотечка кръстосва региона. Задължен да добие „македонски облик”, излизащият от януари 1945 г. областен вестник Пиринско дело започва да публикува страница на македонски език. От нея напътствия в новата норма дава създателят й Блаже Конески. Част от населението и институциите на Горноджумайска област са задължително абонирани за македонски вестници.
В течение на учебната 1947-1948 г., в училищата на областта е въведено изучаване на македонски език и на история на македонския народ. За тази цел, през декември 1947 г. идват 56 преподаватели от НРМ; през март 1948 г. общият им брой достига 93. Същевременно 149 студенти и почти толкова ученици от средни училища биват прехвърлени в НРМ, където да продължат образованието си като „македонци”, а 135 учители са пратени на квалификационни курсове за усвояване на езика. В Пиринския край започват и курсове за ограмотяване, които са ръководени на македонски. Просветното министерство лансира също така поправки в учебниците по история и география, които отстъпват на „македонския народ” част от националната история и потвърждават „македонския характер” на Пиринско.
Новата национална политика се прилага и спрямо емигрантите от Егейска и Вардарска Македония във вътрешността на страната. През пролетта и лятото на 1947 г. техните институции, включително Македонският научен институт, са закрити като гнезда на „върховизъм” и „великобългарски шовинизъм”. Част от библиотеката и архива на института е превозена в Скопие, както и костите на революционера Гоце Делчев. На мястото на старите македонски братства се създава „инициативен комитет” за организиране на македонски културно-просветни дружества, в който доминират свързани с Югославия македонски националисти.
Нововъведенията на „културната”/„културно-националната автономия” предизвикват различни по характер реакции. Точно както в съветските коренизации някои партийни функционери се престарават във внедряването на линията, а други пък са крайно критични към нея и се опитват частично да я отменят. Сред последните е например Владимир Поптомов – дългогодишен македонски активист, член на Политбюро и титуляр на високи държавни постове . Що се отнася до пиринското население, академичните изследвания в България се опитват да създадат впечатлението за „масова съпротива” срещу македонизацията .
Всъщност тя е посрещната враждебно най-вече от опозиционните политически кръгове в София, както и от някои политици от „Звено”. В Пиринско, налагането на югославската македонска идентичност е също контрирано от опозиционери, включително бивши активисти на ВМРО. Конфликти възникват и между новодошлите от Скопие учители и местните им колеги: като представители на традиционната интелигенция, последните не приемат новите учебни постановки. Сред останалата част от населението недоволство и бойкот предизвиква най-вече задължителното изучаване на македонски, който определено е възприет като чужд, „неразбираем” и „сръбски” език. Партийните органи виждат огромни трудности в това отношение и употребяват различни заплахи в опит да задължат местните да усвояват езика .
Скоро конфликтът между Сталин и Тито спира предприетите активности и води до ревизия на някои официални схващания. XVI-ият пленум на ЦК на Партията (12-13 юли 1948 г.) заклеймява „антимарксистката и тяснонационалистическа” политика на югославските ръководители и, в частност, тяхното вмешателство в Горноджумайската област . Гласува се резолюция, в която специален раздел е По положението в Пиринския край. Неговото присъединяване към НРМ и южнославянската федерация са формално запазени като цели, които обаче са отложени за неясен момент: при една вярна на социалистическия „фронт” Югославия. Партийното ръководство си прави типичната „самокритика”, в която вината за нередностите около налагането на „културната автономия” е успешно приписана на чужд натиск. Обект на специални нападки е „враждебната агитация” на югославските „емисари” (учители, книжари), превърнали Пиринския край в „държава в държавата”. Същевременно „скопските ръководители” са критикувани за непризнаване на българско малцинство в НРМ.

 

[Crni Bugarin]

Spojler

V-ият конгрес (18-25 декември 1948 г.), на който Партията си връща името БКП, задълбочава разрива между София и „предателската клика” в Белград. В част от доклада си, посветена на Федерацията на южните славяни и македонският въпрос , Георги Димитров жестоко критикува „антибългарската шовинистическа пропаганда” на „агентите на Колишевски” в Пиринския край. Той декларира, че населението там говори български език като матерен, че е отхвърлило натрапвания и „неразбираем” за него „официален” македонски, и че „от незапомнени времена се чувства свързано... с българския народ и не желае да се отделя от него”. Скопските управници са отново обвинени в „една системна кампания против всичко българско” в НРМ. Впрочем подобни формулировки са вече изказани от Трайчо Костов на заседанието на Информбюро в Букурещ.
Така новата конюнктура отваря възможност за завръщане към определени традиционни разбирания по македонския въпрос. Наистина, решенията на двата високи форума на Партията през 1948 г. постановяват продължаването с „неотслабваща енергия” на политиката на „културна автономия”. Нейните конкретни изражения са обаче неясни: македонските учреждения в Пиринско (книжарници, театър и пр.) биват затворени. Изучаването на македонски език се обявява за факултативно, но имайки предвид, че след края на учебната година македонските учители са уволнени и пратени обратно в Югославия, не остава кой да го води. В партийните решения е записано, че това ще бъдат „местни македонски учители”, но такива подготвени кадри няма. Ето защо 1948 г. бележи де факто край на „културно-националната автономия” на Пиринско, макар на теория още десетина години да се поддържа, че областта и нейното население имат македонски характер.
От 1949 г. нататък тонът спрямо Югославия се изостря и практически всякакви контакти между двете страни са прекратени . Трескавата публикация на пропагандни материали срещу „Титовата банда” е съпроводена с дълга серия гранични инциденти и съдебни процеси за „вражеска дейност”. Жертва на един от тях е и бившият секретар на ЦК Трайчо Костов. В София „инициативният комитет” на македонската емиграция е също прочистен от „югославски шпиони” и през 1951 г. се създава Съюз на македонските културно-просветни дружества. Той получава задачата да се бори с „титовщината” и „колишевщината” сред многобройните егейски и вардарски емигранти във вътрешността на страната, прокарвайки при това „македонска по форма и социалистическа по съдържание” култура .
Партийната линия изглежда все по-мъглява: от една страна се признава македонска идентичност, включително в България. От друга, българският печат бълва ежедневно информации за „гестаповски терор” над пробългарско население в Македония и за „натрапването” на „изкуствения” и „посърбен” македонски език. В края на 1951 г. се реагира шумно и на внесения от Белград в ООН меморандум за „преследването” на „югославско малцинство” в Пиринския край. В същия момент, с оглед изясняването на партийната позиция, Владимир Поптомов е натоварен с изработването на „тезиси” по македонския въпрос.
В тях се обявява, че само в „народна и демократична” България „македонското население” на Пиринския край и македонската емиграция са получили своето „икономическо и социално освобождение” и развиват своя национална култура . Зад това парадоксално настояване се крие нова стратегия на БКП: именно Пиринският край е провъзгласен за „Пиемонт” за обединението на „поробената” отчасти от „тито-колишевската фашистка клика”, отчасти от „гръцките монархофашисти” Македония. Така признаването на македонска идентичност е мобилизирано за български държавнически цели: проектът за южнославянска федерация отпада окончателно, а центърът на бъдеща обединена Македония е в „свободна” България. Ала тезисите на Поптомов не само са посрещнати хладно в чужбина, но така и не внасят необходимата яснота по македонския въпрос вътре в страната. На местно и централно ниво продължава да цари тотална дезориентация: задачата да се гради македонска идентичност, но различна от югославската, се оказва трудна и с абсурдни последствия. Ръководителите в Пиринско не смеят да предприемат каквато и да е конкретна стъпка от страх да не би действията им да бъдат заклеймени било като „титофашизъм” и държавна измяна, било като „великобългарски шовинизъм”.
След смъртта на Сталин през март 1953 г., пак по знак на Москва започва нормализация на отношенията с Югославия, макар и в началото като с „буржоазна”, а не социалистическа държава. Прекъсва се антиюгославската пропаганда по българските средства за информация, разменят се посланици, активизират се търговските и културни връзки. Сближаването с Югославия е окончателно потвърдено в началото на юни 1955 г.: след официална визита в Белград, първият секретар на КПСС Никита Хрушчов посещава неофициално и София, където разяснява на българските другари новата политическа линия. По принцип за прилагането й не би трябвало да има пречки след Априлския пленум от 1956 г.: идва на власт ново поколение ръководители, начело с Тодор Живков, които легитимират себе си със заклеймяването на сталинския „култ към личността”.
В по-разведрена външнополитическа атмосфера, през декември 1956 г. е осъществено второто преброяване на населението в България, което отчита македонско население в етнически смисъл. Неговият брой е дори по-висок спрямо предишното преброяване: 187 789 души в цялата страна, от които 178 862 в Благоевградски окръг са записани като „македонци” по „националност”. Българските историци интерпретират тези резултати като повторение на административната манипулация от 1946 г. . Но в официалните директиви за провеждането на второто преброяване се подчертава, че „грубата грешка” от първото не бива да се допуска. Партийно-държавното ръководство решава, че регистрираните по-рано като „македонци” могат да се самоопределят „такива, каквито се чувстват” . ОК на БКП в Благоевград постановява експлицитно: „Всеки свободно да определя своята националност. Никакво насилие” .
Обяснението на резултатите от 1956 г. се крие по-скоро във все още неревизираното официално признаване на „македонски край” в България. Скоро новите ръководители се показват привърженици на по-неотстъпчива линия по македонския въпрос, но на първо време те не лансират практически мерки за „ре-българизирането” на Пиринско и натрупаната инерция действа. Спомените от предшестващата кампания без съмнение влияят на начина, по който хората се самоопределят. Към това трябва да се добави и начинът на набиране на информация от страна на преброителите, които предпочитат да записват по чисто формален начин данните, фигуриращи в личните документи. А през 1956 г., според тях, населението на Пиринско е предимно „македонско”.
Сгоден повод за преразглеждане на политиката по македонския въпрос дава новият конфликт между Белград и Москва. През ноември 1957 г., по време на честване на Октомврийската революция в съветската столица, югославската делегация отхвърля поредния съветски опит за налагане на контрол над световните комунистическите партии. Започва нова, макар и далеч не толкова остра като предишната, пропагандна кампания против „Титовия ревизионизъм”. В този контекст, партийно-държавното ръководство в София натоварва двама свои членове с изработването на нова позиция по темата Македония: това са Енчо Стайков (член на Политбюро, секретар на ЦК и председател на ОФ) и Димитър Ганев (секретар на ЦК) .
Подготвяйки проектостановище с нови „тезиси”, двамата скоро провокират югославските управници и с публичното артикулиране на посланието им. На 3 март 1958 г., Стайков предизвиква злъчната реакция на югославските медии с реч по случай 80-ата годишнина от Сан-Стефанския договор. През есента в Разлог, по време на честването на 35 години от комунистическото септемврийско въстание, Ганев обявява македонския език за изкуствен и сърбизиран, обяснявайки, че в НРМ се преследват считащите се за българи. Резултатът е нова агресивна полемика между югославския и българския печат, както и вербална нота от страна на Белград.
През 1961 г. махалото се люшва пак: под нова съветска диктовка, българското ръководство предприема поредното сближаване с Югославия. Ала политиката по македонския въпрос вече няма да се преразглежда. Тодор Живков и неговите приближени следват една все по-твърда линия по отношение на всичко свързано с настоящето и бъдещето на Пиринския край, но и с миналото на географска Македония като цяло. Периодично организираните срещи между български и югославски партийно-държавни лидери се израждат скоро в полемики. Москва пък проявява сравнителна толерантност по дебатираните въпроси, считани за „вътрешни” или от „двустранен характер” между балканските страни ...

Complete text with footnotes here: http://www.sendspace.com/file/girx3v

 

[Zarathustra]

Ипак да закључимо причу о монаху Ћирилу Пејчиновић Тетовцу, творцу дела Огледало и Утешение грешним, Житије Светога кнеза Лазара.
Пошто смо исцрпли све доказе на располагању, узимајући у обзир прво његово породично презиме, а затим и његов живот монашки и преписке, јасно је да овај Тетовчанин није био нити је могао бити Бугарин нити је Бугара икада било у том крају, нити Македонац (зато што македонска нација у оно време није ни постојала), већ је недвосмислено био Србин као и већина житеља поменуте области (не рачунајући Арнауте).
Шира област у којој је рођен је вековима припадала диоцези Пећке патријаршије којој су припадали Тетово и село Лешок ,а он сам је при овјављивању својих дела морао је да се обрати епархији Пећко-призренској у погледу рецензије.
Једини аргумент који бугарска страна држи у својим рукама и често га користи је тај што се у два делу писана на црквенословенском помињу називи "езика болгарского", што у крајњем случају нема никакву важност у погледу самог Ћирила Пејчиновића и довођења његовог иденитета у питање.

 

[Sandanski]

Издател: Сиела
Издадена: 2009
http://2.***************/_0j1nyHS4HG8/SwxQo-1EGxI/AAAAAAAABUw/ILTQYeUR2IM/s1600/nrb-korica.jpg

??? Кога заболе за ваше књиге ???

И нити је могао бити Бугарин нити је Бугара икада било у том крају, нити Македонац (зато што македонска нација у оно време није ни постојала), в.

Бугара није било никада то је тачно...

А Македонаца је било и биче док нас све не убијете пошто се своди на то да не желите да постоимо.
А и било нас је u историсјим књигама,песмама,читанкама за школе...

Source: “Despot Đurađ Branković: gospodar srbima,
podunavlju i zetskom primorju” By Čedomilj Mijatović, 1880, page 128.

 

[Crni Bugarin]

Ипак да закључимо причу о монаху Ћирилу Пејчиновић Тетовцу, творцу дела Огледало и Утешение грешним, Житије Светога кнеза Лазара.
Пошто смо исцрпли све доказе на располагању, узимајући у обзир прво његово породично презиме, а затим и његов живот монашки и преписке, јасно је да овај Тетовчанин није био нити је могао бити Бугарин нити је Бугара икада било у том крају, нити Македонац (зато што македонска нација у оно време није ни постојала), већ је недвосмислено био Србин као и већина житеља поменуте области (не рачунајући Арнауте).
Шира област у којој је рођен је вековима припадала дицоези Пећке патријаршије којој су припадали Тетово и село Лешок ,а он сам је при овјављивању својих дела морао је да се обрати епархији Пећко-призренској у погледу рецензије.
Једини аргумент који бугарска страна држи у својим рукама и често га користи је тај што се у два делу писана на црквенословенском помињу називи "езика болгарского", што у крајњем случају нема никакву важност у погледу самог Ћирила Пејчиновића и довођења његовог иденитета у питање.

History can not be reconstructed by ignoring the key sources. I'm afraid that your selective approach to the sources has nothing to do with objectivity.

P. s. You're very persistent in repeating the same speculations:
- the suffix -ic in surnames was used everywhere in Bulgaria till the second half of the 19th century;
- Hilendar was Bulgarian monastery till the beginning of the 29th century, therefore this "argument" was shooting in your own leg;
- Konstantin Filozof also wrote "Passional of Despot Stefan Lazarević", but he was Bulgarian, such acts in the Orthodox culture can not be treated as pure demonstrations of ethnicity in conflict with the overall historical context;
- sorry, but there are other Bulgarians from the region of Tetovo during the 19th century.
Your "reconstruction" is a pure nationalist deviation of the historical analysis hrough denial and ignoring of the historical documents.

 

[Crni Bugarin]

??? Кога заболе за ваше књиге ???

Who cares about your anti-scientific approach...

Бугара није било никада то је тачно...

1. Paisius of Hilendar http://en.wikipedia.org/wiki/Paisius_of_Hilendar

2. Neofit Rilski http://en.wikipedia.org/wiki/Neofit_Rilski

3. Miladinov brothers http://en.wikipedia.org/wiki/Miladinov_Brothers

4. Kuzman Shapkarev http://en.wikipedia.org/wiki/Kuzman_Shapkarev

5. The first official statute of IMARO http://en.wikipedia.org/wiki/Internal_Macedonian_Revolutionary_Organization

And so on...

 

[Акај]

Видим весело на овој теми... Ево ја баш разгледам бугарске "новце",лав чини ми се да се зове валута.


Не зна се чија валута има ружнији дизајн - бугарска или македонска.А ни неке светске личности на истима.

 

[Zarathustra]

History can not be reconstructed by ignoring the key sources. I'm afraid that your selective approach to the sources has nothing to do with objectivity.

P. s. You're very persistent in repeating the same speculations:

- the suffix -ic in surnames was used everywhere in Bulgaria till the second half of the 19th century;

Ову тему сматрам исцрпљеном, али није згорег поновити још једном, у супротном те смтрам за неразумну особу за било какав даљњи разговор. Презимена -ИЋ се као традиција јављају код Срба још у касном средњем веку и прерастају из патронима у породична презимена, не представљају ствар устаљеног обичаја, већ етничке препознатљивости порекла.
Споменутог устаника Георгија СТОЈКОВА Раковског, којег си сам навео, не ради се уопште о истом примеру јер у овоме случају Попович му је дошло као патроним или као надимак, што су ДВЕ АПСОЛУТНО РАЗЛИЧИТЕ СТВАРИ...
Лупиш и останеш жив, али нема везе идемо даље...

- Hilendar was Bulgarian monastery till the beginning of the 29th century, therefore this "argument" was shooting in your own leg;

"Симеон Неман се издигнал пръв като прочут и благочестив крал на сърбия. От него започнало кралското родословие и благочестие в Сърбия. Сръбските крале били от латински род, а не от сръбски. Водели своя произход от Лакиния, а жени взимали от други крале и царе; съвсем нямали от сръбски род никакво поколение, ни женско, ни мъжко. Неман жупан станал монах, отишъл в Света гора, съградил манастира Хилендар и умрял. От неговите мощи изтекло целебно миро."

Одломак из "Историје словенобугарске", поменутог Пајсија Хилендарског

Ето, видиш шта ти каже духовник Пајсије, а ти би могао да се потрудиш да се мало мање срамотиш и брукаш пред њим, иако је и теби самом посве јасно да је ХИЛАНДАР СРПСКИ МАНАСТИР, као и символика Ћириловог примања острига и његовог више него упадљивог целоживотног монаштва при српским манастирима, само више но очигледно ти је претешко да превалиш српско име преко својих шовинистичких уста...
Не постоји никакав аргумент like shooting in your own leg there is only objective truth that has to admitted.

За твоју информацију у 18. и 19. веку је било и српских братстава на Светој Гори, како у Хиландару тако и у Зографу, сваки манастир је имао своје старешинство од којих су већина заиста били Бугари, а сви су били потчињени грчким фанариотским свештеницима који су били високо позиционирани и одговорни Цариградској патијаршији.

- Konstantin Filozof also wrote "Passional of Despot Stefan Lazarević", but he was Bulgarian, such acts in the Orthodox culture can not be treated as pure demonstrations of ethnicity in conflict with the overall historical context;

I didn't dispute the ethnicity of Constantine of Kostenets and I'm not making debate out of it. He was medieval Bulgarian and due to his participation in Serbian litterature he was sorted among the Serbian medieval writers as well.
Comparing to him Cyrill Peychinovich was pure Serbian from Tetovo while there were no any Bulgarians at all.

- sorry, but there are other Bulgarians from the region of Tetovo during the 19th century.
Your "reconstruction" is a pure nationalist deviation of the historical analysis hrough denial and ignoring of the historical documents.

Give me the reference, please !

 

[Zarathustra]

Who cares about your anti-scientific approach...







1. Paisius of Hilendar http://en.wikipedia.org/wiki/Paisius_of_Hilendar

2. Neofit Rilski http://en.wikipedia.org/wiki/Neofit_Rilski

3. Miladinov brothers http://en.wikipedia.org/wiki/Miladinov_Brothers

4. Kuzman Shapkarev http://en.wikipedia.org/wiki/Kuzman_Shapkarev

5. The first official statute of IMARO http://en.wikipedia.org/wiki/Internal_Macedonian_Revolutionary_Organization

And so on...

Е мој Буги, у то време нисте имали средства ни књиге да одштампате код куће, него сте све Србе вукли за рукав, како за то тако и за организовање национал-ослободилачких покрета у емиграцији !

 

[Crni Bugarin]

Ову тему сматрам исцрпљеном, али није згорег поновити још једном, у супротном те смтрам за неразумну особу за било какав даљњи разговор. Презимена -ИЋ се као традиција јављају код Срба још у касном средњем веку и прерастају из патронима у породична презимена, не представљају ствар устаљеног обичаја, већ етничке препознатљивости порекла.
Споменутог устаника Георгија СТОЈКОВА Раковског, којег си сам навео, не ради се уопште о истом примеру јер у овоме случају Попович му је дошло као патроним или као надимак, што су ДВЕ АПСОЛУТНО РАЗЛИЧИТЕ СТВАРИ...
Лупиш и останеш жив, али нема везе идемо даље...



"Симеон Неман се издигнал пръв като прочут и благочестив крал на сърбия. От него започнало кралското родословие и благочестие в Сърбия. Сръбските крале били от латински род, а не от сръбски. Водели своя произход от Лакиния, а жени взимали от други крале и царе; съвсем нямали от сръбски род никакво поколение, ни женско, ни мъжко. Неман жупан станал монах, отишъл в Света гора, съградил манастира Хилендар и умрял. От неговите мощи изтекло целебно миро."

Одломак из "Историје словенобугарске", поменутог Пајсија Хилендарског

Ето, видиш шта ти каже духовник Пајсије, а ти би могао да се потрудиш да се мало мање срамотиш и брукаш пред њим, иако је и теби самом посве јасно да је ХИЛАНДАР СРПСКИ МАНАСТИР, као и символика Ћириловог примања острига и његовог више него упадљивог целоживотног монаштва при српским манастирима, само више но очигледно ти је претешко да превалиш српско име преко својих шовинистичких уста...
Не постоји никакав аргумент like shooting in your own leg there is only objective truth that has to admitted.

За твоју информацију у 18. и 19. веку је било и српских братстава на Светој Гори, како у Хиландару тако и у Зографу, сваки манастир је имао своје старешинство од којих су већина заиста били Бугари, а сви су били потчињени грчким фанариотским свештеницима који су били високо позиционирани и одговорни Цариградској патијаршији.

I didn't dispute the ethnicity of Constantine of Kostenets and I'm not making debate out of it. He was medieval Bulgarian and due to his participation in Serbian litterature he was sorted among the Serbian medieval writers as well.
Comparing to him Cyrill Peychinovich was pure Serbian from Tetovo while there were no any Bulgarians at all.

Give me the reference, please !

He is continuing to repeat the same speculations in conflict with all other facts... Excuse me, but I'm not going to answer to these distortions again and again, try to think up something more serious and convincing.

 

[Zarathustra]

He is continuing to repeat the same speculations in conflict with all other facts... Excuse me, but I'm not going to answer to these distortions again and again, try to think up something more serious and convincing.

It seems that you're combining well your inbred insolence and a lack of culture with a lack of knowledge as well. You're doing it only wishing to provoke people before you withdraw... really not deserving serious attention in any discussion...

Since you've been well aware that there had been no authentic Bulgarians populating Macedonia at that time like neither there are any today. They are only a product of fictional Bulgarian pumped up historiography and propaganda !

 

[Crni Bugarin]

It seems that you're combining well your inbred insolence and a lack of culture with a lack of knowledge as well. You're doing it only wishing to provoke people before you withdraw... really not deserving serious attention in any discussion...

Since you've been well aware that there had been no authentic Bulgarians populating Macedonia at that time like neither there are any today. They are only a product of fictional Bulgarian pumped up historiography and propaganda !

Ulf Brunnbauer, "DREVNA NACIONALNOST I VJEKOVNA BORBA ZA DRŽAVNOST: HISTORIOGRAFSKI MITOVI U REPUBLICI MAKEDONIJI (BJRM)", Zbornik radova "Historijski mitovi na Balkanu", Sarajevo, 2003:

1. Postojeća nauka smatra Samuilovu državu bugarskom, što je pretpostavka koja ima oslonca u primarnih izvorima: bizantijski autori zovu je 'Bugarska' a njen živalj 'Bugari'. Samuil je sebe smatrao vladarom 'Bugara', a ne 'Makedonaca'. Bizantijski car Vasilije II, koji je zadao strašan poraz Samuilovim snagama 1014. godine, zaslužio je epitaf 'bugarski koljač'.

2. Makedonski historičari naglašavaju one intelektualce iz XIX stoljeća koji su se izjašnjavali kao 'Makedonci', štagod da su oni sami pod tim podrazumijevali. Naprimjer, u svom značajnom nedavnom radu Historija makedonske nacije,59 eminentni književni historičar Blaže Ristovski govori o makedonskom karakteru pisaca, pjesnika, i drugih intelektualaca, za koje se onda može kazati da su bili prvaci makedonskog nacionalnog 'buđenja' u XIX i ranom XX stoljeću. Ukoliko su se neke od tih osoba u nekom trenutku izjašnjavale kao Bugari, Ristovski se naveliko trudi da naglasi kako oni to nisu tako mislili. Naprimjer, Ristovski navodi da je podrška Krste Misirkova - 'najeminentnijeg, najznačajnijeg i najaktivnijeg makedonskog kulturnog i nacionalnog radnika prije oslobođenja'60 - aneksiji Makedonije od strane Bugarske nije održavala 'njegova iskrena ubjeđenja i osjećanja', već je bila 'diktirana okolnostima toga vremena'.61 Drugi historičar smjelo objavljuje da braća Miladinov - druga dvojica koji se smatraju prvacima makedonstva - naprosto nisu imali na umu nacionalnost kad su se izjašnjavali kao 'Bugari', jer su zapravo bili Makedonci.62 Slično, 'Vnutrašnja makedonska revolucionarna organizacija' (VMRO), osnovana 1893. godine da bi se borila protiv osmanske vlasti, predstavljena je kao nacionalna makedonska organizacija koja se borila za nezavisnu makedonsku državu. Činjenicu da je jedna jaka struja u tom pokretu bila za to da se Makedonija ujedini sa Bugarskom, i prema tome smatrala da su slavenski pravovoslavni stanovnici Makedonije zapravo etnički Bugari, makedonski naučnici prosto su prenebregli.

3. Makedonski historičari, također, često zamjenjuju termine 'kršćanska/ grčkopravoslavna/bugarska patrijaršija', koji su u osmanskim izvorima korišteni da označe pravoslavni živalj toga regiona i imali konfesionalno značenje, terminom 'Makedonci', kojeg koriste u nacionalnom smislu. 'Bugari' iz izvora sa kraja XIX i početka XX stoljeća često su takođe pretvarani u 'Makedonce'.

4. Makedonska nauka ignorira činjenicu da je Ilindenski ustanak prerastao u bugarsku nacionalnu akciju. Pobunjenici su nosili bugarske zastave i pjevali bugarske pjesme 'Makedonija, stara Bălgarija' ('Makedonija, stara Bugarska').74 Makedonski historičari spominju samo nekolicinu izvora koji pobunu predstavljaju kao makedonsku stvar, dok ignoriraju golemu dokumentarnu dokaznu građu u evropskoj štampi i diplomatskoj prepisci, koja pobunu predstavlja kao nešto što je poteklo od Bugara.

http://www.iis.unsa.ba/izdavacka_djelatnost/posebna_izdanja/mitovi/mitovi_brunnbauer.html

 

[Sandanski]

1. Postojeća nauka smatra Samuilovu državu bugarskom,.

Ајмо на спавање....


Српска читанка за историја...

 

[Crni Bugarin]

Ајмо на спавање....


Српска читанка за историја...

Самуилова држава Обим и карактер

Срђан Пириватрић

Византолошки Институт Спрске Академије Наука и Уметности
Посебна Издања Књига 21

Уредник Божидаr Ферјанчић директор Византолошког института

Београд 1997

http://www.promacedonia.org/srpir/index.html


P. 67:

Pp. 180-181:

Reference №159:

Pp. 182-183:

 

[Sandanski]

Самуилова држава Обим и карактер

Срђан Пириватрић

Обичан писац је бољи од Српске историске ЈАВНЕ читанке?!

Не гледај више ову мапу од Српски историски атлас...очи ке ти испадну

 

[Arberi]

Македонски језик је признат у свету о чему има да се дискутује?


Признато је да је први литературни језик за Словене Македонски језик из Солуна којег су Македонци дали свима и саздали азбука.

Slavic language based primarily on the Macedonian (South Slavic) dialects around Thessalonica
http://www.britannica.com/EBchecked/topic/426841/Old-Church-Slavonic-language

Ви Срби сте лепо писали за наш језик да сте мало ви и мало Бугарске ШОВИНИСТЕ од нашег језика правили Српски или Бугарски
Стева Радославиќ-Народност и Језик Македонаца1890 година!!!

Пулевски (1817-1893) Македонског језика и Македонци

Ovo u sredini je na albanskom jeziku od Pulevskog , zasto ?

 

[Sandanski]

Ovo u sredini je na albanskom jeziku od Pulevskog , zasto ?

Па и ви нешто да научите а оно тамо је на Турски..

Турци су тада били главни а ви сте им били понизни - у смислу прљаве работе сте извршавали за њих

„Речник од три јазика“ (тријазичник), објавена и во Белград 1875 година
http://upload.wikimedia.org/wikipedia/mk/thumb/f/f6/Trijazicnik.png/410px-Trijazicnik.png

 

[Zarathustra]

Самуилова држава Обим и карактер

Срђан Пириватрић

Византолошки Институт Спрске Академије Наука и Уметности
Посебна Издања Књига 21

Уредник Божидаr Ферјанчић директор Византолошког института

Београд 1997

http://www.promacedonia.org/srpir/index.html


P. 67:

Pp. 180-181:

Reference №159:

Pp. 182-183:

Довољно ти је да читаш и ред по ред тога што је С. Пириватрић написао да буде јасно да је сама држава носила државолика обележја традиције бугарског царства, а да притом етнички није била саздана од Бугара као ни и то да сама владарска династија Кометопула није била бугарска...
Поставити питање да ли се сама држава треба историјски звати државом Бугара или државом македонских Словена, сасвим је од невеликог значаја у поменутом контексту. Битна је суштина, како и из угла бугарске историографије ради се о Самуиловом царству као преседану, држави измештеној ван своје дотадашње просторне матрице, те различитог владарског поретка.