Граница Илирије и Македоније ?

[Сребрена]

Интересује ме место које помиње Страбон у својој Географији (књ.7, гл.7) као границу између Илирије и Македоније, описујући пут "Via Egnatia".

У једном од превода стоји овако :

4 От това крайбрежие, прочие, първите части са около Епидамн и Аполония. От Аполония до Македония се пътува по Егнациевия път, на изток; той е измерен с римски мили и белязан с колони чак до Кипсела398 и реката Хеброс399 – разстояние от петстотин тридесет и пет мили. ......Прочие, макар пътят като цяло да се нарича Егнациевия път, първата му част се нарича Пътя до Кандавия, илирийска планина, и минава през Лихнидос401, град, и Пюлон, място на пътя, което бележи границата между илирийската земя и Македония. От Пюлон пътят продължава до Барнунт402 през Хераклея403 и земята на линкестите и на еордите до Едеса404 и Пела405 чак до Тесалоникея406; а дължината на този път, според Полибий, е двеста шестдесет и седем.


Да ли неко зна који је данашњи назив Пюлон-а ?

 

[Сребрена]

Пилон, у другом тексту као гранично место Епира и Македоније

http://rcch.manu.edu.mk/makedonski/.../Vera-Bitrakova_Lihnid-i-Dasaretija_lores.pdf

 

[Pumpaj Dinstanović]

Интересује ме место које помиње Страбон у својој Географији (књ.7, гл.7) као границу између Илирије и Македоније, описујући пут "Via Egnatia".

У једном од превода стоји овако :

4 От това крайбрежие, прочие, първите части са около Епидамн и Аполония. От Аполония до Македония се пътува по Егнациевия път, на изток; той е измерен с римски мили и белязан с колони чак до Кипсела398 и реката Хеброс399 – разстояние от петстотин тридесет и пет мили. ......Прочие, макар пътят като цяло да се нарича Егнациевия път, първата му част се нарича Пътя до Кандавия, илирийска планина, и минава през Лихнидос401, град, и Пюлон, място на пътя, което бележи границата между илирийската земя и Македония. От Пюлон пътят продължава до Барнунт402 през Хераклея403 и земята на линкестите и на еордите до Едеса404 и Пела405 чак до Тесалоникея406; а дължината на този път, според Полибий, е двеста шестдесет и седем.


Да ли неко зна који је данашњи назив Пюлон-а ?

 

[Pumpaj Dinstanović]

with which Ochrid is paved.

Spojler

 

[Сребрена]

O Salivan može odmah biti odbačen kao relevantan izvor informacija. U kratkoj potrazi vidim da je mnogo pogrešio : reka Dragor je minorna pritoka Vardara, a ne antička "Erigo". Trakijci su rekom Erigon ,a Grci rekom Erigo, nazivali današnju Crnu reku, čiji tok zauzima prostor od Bitole do Vardara.
Reka "Bratin"ne postoji, bar je ja ne nadjoh. Verovatno je OSalivan nešto opet pomešao..

Strabonov citat :

 

[Margo]

Bratin dol je selo bluzu Bitolja ,u selu je suvodolica koja se kisnim danima puni i uliva u crnu reku, po tome je selo nazvano "dol".

 

[Сребрена]

Енглески превод Страбоновог цитата:

A traveller from Apollonia,4 and a traveller from Epidamnus,5 on the same road, meet midway between the two cities. The whole is called the Egnatian Way. The first part of it is called the road to Candavia, which is an Illyrian mountain. It passes through Lychnidus,6 a city, and Pylon, a place which separates Illyria from Macedonia. Thence its direction is beside Barnus through Heracleia, the Lyncestæ, and the Eordi, to Edessa7 and Pella,8 as far as Thessalonica.9 Polybius says, that this is a distance of 267 miles.

https://www.perseus.tufts.edu/hopper/text?doc=Perseus:text:1999.01.0239:book=7:chapter=7:section=4

Кандавија, илирске планине...то је планина Јабланица https://sr.wikipedia.org/sr-ec/Јабланица_(планина)
..Heracleia, the Lyncestæ, би требало да су у битољском крају..
https://sr.wikipedia.org/srec/Хераклеја_Линкестис
а на путу до Хераклеје је и Барнус/Барнунт

Дакле, Пилон је између Охрида и у правцу "Барнуса/Барнунта" одн. према Битољу..а одредница је и да и Охрид и Пилон "припадају" планини Јабланици, тако бар ја схватам текст

 

[Pumpaj Dinstanović]

O Salivan može odmah biti odbačen kao relevantan izvor informacija. U kratkoj potrazi vidim da je mnogo pogrešio : reka Dragor je minorna pritoka Vardara, a ne antička "Erigo". Trakijci su rekom Erigon ,a Grci rekom Erigo, nazivali današnju Crnu reku, čiji tok zauzima prostor od Bitole do Vardara.
Reka "Bratin"ne postoji, bar je ja ne nadjoh. Verovatno je OSalivan nešto opet pomešao..

Strabonov citat :
Pogledajte prilog 947775

Ovo za Dragor deluje da je promašio ono baš, da. Ali rekao bih da je Pilon tuda negde.

 

[Сребрена]

Bratin dol je selo bluzu Bitolja ,u selu je suvodolica koja se kisnim danima puni i uliva u crnu reku, po tome je selo nazvano "dol".

Постоји Брајчина река и село Брајчино код Преспанског језера .

Мислим да мора да буду близу Охрид и Пилон , под окриљем Јабланице, а Битољ је даље.
Уствари, мислим да антички Пилон мора да буде у вези са Преспанским језером.

 

[Margo]

Енглески превод Страбоновог цитата:

A traveller from Apollonia,4 and a traveller from Epidamnus,5 on the same road, meet midway between the two cities. The whole is called the Egnatian Way. The first part of it is called the road to Candavia, which is an Illyrian mountain. It passes through Lychnidus,6 a city, and Pylon, a place which separates Illyria from Macedonia. Thence its direction is beside Barnus through Heracleia, the Lyncestæ, and the Eordi, to Edessa7 and Pella,8 as far as Thessalonica.9 Polybius says, that this is a distance of 267 miles.

https://www.perseus.tufts.edu/hopper/text?doc=Perseus:text:1999.01.0239:book=7:chapter=7:section=4

Кандавија, илирске планине...то је планина Јабланица https://sr.wikipedia.org/sr-ec/Јабланица_(планина)
..Heracleia, the Lyncestæ, би требало да су у битољском крају..
https://sr.wikipedia.org/srec/Хераклеја_Линкестис
а на путу до Хераклеје је и Барнус/Барнунт

Дакле, Пилон је између Охрида и у правцу "Барнуса/Барнунта" одн. према Битољу..а одредница је и да и Охрид и Пилон "припадају" планини Јабланици, тако бар ја схватам текст

Pilon je po meni na granici sa grckom , lepo pise da se via Ignatija prostire od via ignatie u albaniji tamo dakle pocinje , preko ilirske planine jabl, ohrida pa do pilona znaci to je sto se tice makedonije i albanije ( kod pilona napusta makedoniju) a dalje nastavlja kroz grcku, solun i prema turskoj.

 

[Margo]

Nisam ziva ako ne pogresim, ima jedan citat viška

 

[Margo]

Интересује ме место које помиње Страбон у својој Географији (књ.7, гл.7) као границу између Илирије и Македоније, описујући пут "Via Egnatia".

У једном од превода стоји овако :

4 От това крайбрежие, прочие, първите части са около Епидамн и Аполония. От Аполония до Македония се пътува по Егнациевия път, на изток; той е измерен с римски мили и белязан с колони чак до Кипсела398 и реката Хеброс399 – разстояние от петстотин тридесет и пет мили. ......Прочие, макар пътят като цяло да се нарича Егнациевия път, първата му част се нарича Пътя до Кандавия, илирийска планина, и минава през Лихнидос401, град, и Пюлон, място на пътя, което бележи границата между илирийската земя и Македония. От Пюлон пътят продължава до Барнунт402 през Хераклея403 и земята на линкестите и на еордите до Едеса404 и Пела405 чак до Тесалоникея406; а дължината на този път, според Полибий, е двеста шестдесет и седем.


Да ли неко зна који је данашњи назив Пюлон-а ?

U pravu si , pre Herakleje je pilon, izmedju Prespe i Herakleje

 

[Pumpaj Dinstanović]

Интересује ме место које помиње Страбон у својој Географији (књ.7, гл.7) као границу између Илирије и Македоније, описујући пут "Via Egnatia".

У једном од превода стоји овако :

4 От това крайбрежие, прочие, първите части са около Епидамн и Аполония. От Аполония до Македония се пътува по Егнациевия път, на изток; той е измерен с римски мили и белязан с колони чак до Кипсела398 и реката Хеброс399 – разстояние от петстотин тридесет и пет мили. ......Прочие, макар пътят като цяло да се нарича Егнациевия път, първата му част се нарича Пътя до Кандавия, илирийска планина, и минава през Лихнидос401, град, и Пюлон, място на пътя, което бележи границата между илирийската земя и Македония. От Пюлон пътят продължава до Барнунт402 през Хераклея403 и земята на линкестите и на еордите до Едеса404 и Пела405 чак до Тесалоникея406; а дължината на този път, според Полибий, е двеста шестдесет и седем.


Да ли неко зна који је данашњи назив Пюлон-а ?

http://imperium.ahlfeldt.se/

 

[Сребрена]

Страбонов Пилон помиње се у грчким текстовима као Πήλιον, у латинским Pellium

* Pellium was a fortified settlement ..located on the borderlands between southern Illyria and Macedonia in classical and Roman antiquity
https://en.wikipedia.org/wiki/Pelion_(Chaonia)

*Ashley, James (2004). The Macedonian Empire: The Era of Warfare Under Philip II and Alexander the Great, 359-323 B.C. McFarland. p. 171.
The Dardanians, whose forces were first into the field, captured the Macedonian border fortress of Pelium that dominated a key road junction between Illyria, Macedonia, and central Greece.

* Dupuy, Trevor (1969). The military life of Alexander the Great of Macedon. F. Watts. p. 30.
An lllyrian chieftain named Cleitus had seized the Macedonian frontier fortress town of Pelium, in the pass between Illyria and Macedonia on the upper Apsos (Devol)

* Winnifrith, Tom (2002). Badlands, Borderlands: A History of Northern Epirus/Southern Albania. Duckworth. p. 144.
He gets round the objection that Pelium must be in Dassaretis or Epirus Nova or Illyricum by refusing to identify Livy's Pelium and Procopius' Peleon and Stephanus' Pelion with Arrian's Pelleon...Kleitos' campaigns against Alexander ended in defeat near Pelium, still not definitely located, but clearly again near Ohrid and Prespa.

* The Cambridge ancient history: The Fourth Century B.C.Cambridge University Press,p.429:
"It is probable that Bardylis, unlike previous Illyrian dynasts, built a few fortified cities; for Lychnidus and Pelium in the lakeland were walled sites probably before the accession of Philip."


* Hammond, Nicholas Geoffrey Lemprière (1994). Collected studies. Hakkert. p. 11.
As Livy indicated, the Malik-Korce-Poloske plain was part of Dassaretis and Pelion was a Dassaretian city

* Ray, Fred Eugene Jr (2012). Greek and Macedonian Land Battles of the 4th Century B.C.: A History and Analysis of 187 Engagements. McFarland. pp. 141–142.
He then set of before they could receive reinforcement. Cleitus had occupied Pelion, a fortified city to the west, and it was there where Alexander caught up with him... The Illyrians were so shaken that they abandoned Pelion and burnt it down

 

[Pumpaj Dinstanović]

 

[Сребрена]

Дакле, Пилон је између Охрида и у правцу "Барнуса/Барнунта" одн. према Битољу..

"Барнус" би требало да буде Неречка планина
https://www.perseus.tufts.edu/hoppe...1999.01.0198:book=7:chapter=7&highlight=pylon

 

[Сребрена]

"Барнус" би требало да буде Неречка планина
https://www.perseus.tufts.edu/hoppe...1999.01.0198:book=7:chapter=7&highlight=pylon

И ово не мора да буде тачно јер у другом преводу стоји : . From Pylon the road runs to Barnus through Heracleia [mod. Bitola] and the country of Lyncestae and that of the Eordi into Edessa and Pella and as far as Thessalonica....
https://www.livius.org/articles/place/via-egnatia/

дакле, по овоме после Пилона следи Хераклеја, па тек онда Барнус

 

[Сребрена]

Енглески превод Страбоновог цитата:
... It passes through Lychnidus,6 a city, and Pylon, a place which separates Illyria from Macedonia. Thence its direction is beside Barnus through Heracleia, the Lyncestæ, and the Eordi, to Edessa7 and Pella,8 as far as Thessalonica.9 Polybius says, that this is a distance of 267 miles.

Ипак, мислим да је Барнунт/Барнус планина која има много имена: Ниџе, Борас, Кајмакчалан, Voras Mountains , аncient place attested as Barnous Mons, located at Voras Kaimatsala

 

[Pumpaj Dinstanović]

И ово не мора да буде тачно јер у другом преводу стоји : . From Pylon the road runs to Barnus through Heracleia [mod. Bitola] and the country of Lyncestae and that of the Eordi into Edessa and Pella and as far as Thessalonica....
https://www.livius.org/articles/place/via-egnatia/

дакле, по овоме после Пилона следи Хераклеја, па тек онда Барнус

Ипак, мислим да је Барнунт/Барнус планина која има много имена: Ниџе, Борас, Кајмакчалан, Voras Mountains , аncient place attested as Barnous Mons, located at Voras Kaimatsala

Pogledajte prilog 948011

Pa da; prvo Bitolj, pa onda Kajmakčalan.

 

[Pumpaj Dinstanović]

Zanimljivi rad Nikole Vulića (1938): http://periodica.fzf.ukim.edu.mk/GS... - Geografija Južne Srbije u antičko doba.pdf