Във Византия двуглавия орел прониква през ХI-ХII в. За пръв път се среща върху патриаршеското знаме от Паттмоския манастир (ХIIв) При последните Комнини (1081-1185), двуглавият орел се превръща в отличителен знак за принадлежност към императорския двор, но владетелски или династичен знак той не става никога. Не се среща нито върху одеждите, нито върху монетите, нито върху печатите на императорите.[xv] Наистина при последните Палеолози (1261-1453), двуглавият орел се среща върху отделни миниатюри, но със значението за принадлежност към най-висшите слоеве на византийската аристокрация.
Въпреки че двуглавия орел се среща върху капители с монограм на Георги I Тертер (1280-92), той става владетелски знак едва при цар Михаил Шишман (1323-1330), тъй като последният за пръв го използва върху монетите си. Според видния наш нумизмат Никола Мушмуов двуглавият орел е възприет първоначално като семеен знак, изразяващ родствените връзки между Андроник Младши (1328-1341) и българския цар, женен за императорската сестра Теодора, а едва по-късно е станал царски символ.
Михаил Шишмановият наследник -Иван Александър (1331-1371) макар да не сече монети с орли, по всичко личи, че продължава традицията. Двуглавият орел присъства върху намарена край Шумен матрица-печат с неговия монограм; върху саркофага му (ф22),
а също и върху обувките и подножника му от портрета от Лондонското четвероевангелие(ф24).
Интересното тук е, че подобни изображения липсват при портретите на останалите прдставители на царското семейство, което говори, че този символ е бил привилегия единствено на владетеля.
Във втората половина на ХIV в. двуглавият орел, вероятно вече се е наложил като владетески знак, тъй като се открива върху монети на цар Иван Страцимир (1337-1396) (ф23) и на Добруджанските деспоти. Последните поставят върху гърдите на орела кръгъл византийски щит с изобразена в профил мъжка глава.
Другият Иван Александров син- Иван Шишман (1371-1395) възприема за свой символ - лъвът. В султанската обществена библиотека в Мароко се пази препис на ръкопис, от анонимен арабски пътешественик, посетил гр.Търново, малко преди падането му под османска власт. В него се казва следното: “Върху щитовете на царските войници са изобразени лъвове.....Върху кръглия щит са изобразени един под друг три червени лъва върху позлатен фон.” Това много е впечатлило авторът, тъй като е оставил и рисунка (ф.25). От нея се вижда елипсовиден златен щит с разположени един под друг три тичащи червени лъва, като средния е най-голям, а останалите два по-малки.
чек само да Деретић прочита твој пост..
