Casual Observer
Stara legenda
- Poruka
- 87.643
Da se ne zaboravi:
Albanska golgota i ono što je u tom trenutku delovalo kao potpuno uništenje srpskog naroda je osim Beča i pravaša i susedne Bugare dovodilo do potpunog ushićenja, koje je Ivan Vazov, opevan kao bugarski nacionalni pesnik pretočio u stihove.
Posebnu draž Vazov je nalazio u bugarskoj nacionalnoj samoobmani o “konačnoj pobedi Bugara nad Srbima na Kosovu”. Propagandnu laž koju je tadašnja bugarska štampa dizala do u nebesa je u bugarskoj nacional-romantičarskoj euforiji Vazov je pretočio u ubilačke stihove posvećene onome što je trebalo da bude konačan i potpuni nestanak mrskih mu Srba kao naroda. Pijan od mržnje prema Srbima Vazov je u euforiji pevao o novom grobu koji su iskopali Srbima, naravno na Kosovu:
Гневен враг с отмъстителен меч
за обидите стари и нови
нам на Косово нов гроб изрови —
оттам няма да станеме веч.
Иван Вазов
Монологът на крал Петра
В планините крал Петър се скита —
в планините албански сега.
Той от пленът без сабя бега
пред войската си грозно разбита.
И въздиша, и тъжно блуждай
в планините крал Петър бездомни,
за злодейства, дела вероломни
той си спомня и глухо се кай:
„По два трупа качил се на трона,
над злодейско гнездо се вцарих.
Чрез убийство спечелих корона,
чрез измяна земя удвоих.
Въз измама, лъжа и коварство
аз величьето сръбско градях,
син на племе живяло в невярство,
клетви давах и клетви тъпках.
Грешна Сърбио, как ний обрахме
брат доверчив без свян и без жал
и в гърди му завряхме кинжал,
и хоро над скръбта му играхме!
И запъшкаха клети робове,
зле запъшкаха в наший ярем,
македонският красен Едем
загрозихме с тъмници, с гробове.
От акули по-алчни, със бяс
ний за чуждото благо ламтяхме,
па да можеше някак — ний щяхме
и ада да глътнеме в нас!
Грешна Сърбио, грях да ни бий!
С какво вино се бясно опихме,
та цял свят във пожари турихме
със главнята сараевска ний!
И море кръв невинна разля се
(тя и в този пролива се час!).
И земята с гробове пося се
триж по-много от всичките нас!
И настана отплата жестока
за грамада безумства, злини —
да, грамада от Шар по-висока,
що трупахме в пияните дни.
И видях аз порухата страшна
на величье нечисто; видях
трон, столица и кралство във прах!
В прах е всичко, о, Сърбио гряшна.
Гневен враг с отмъстителен меч
за обидите стари и нови
нам на Косово нов гроб изрови —
оттам няма да станеме веч.
И сега — звяр, ранен, в бяг безславен
през тез чуки спасявам се сам,
и народа мой, гол, окървавен,
със проклятье обсипва ме там.
Кой казал бе, че тука немало
провиденье, ни правда, ни бог?
Че небето безстрасно висяло
над кощунство, над мерзост, порок?“
Край*
*Kraj jeste došao, ali kraj sanstefanske fantazmagorije, na Dobrom Polju, uz opšte bekstvo Bugara posle gubitaka tik nešto većih od Poćorekovih na Ceru.
https://chitanka.info/text/4937-monologyt-na-kral-petra
https://chitanka.info/book/502-pesni-za-makedonija.pdf
