Македонски језик
Strana 1 od 41 1234511 ... PoslednjaPoslednja
Prikazujem rezultate 1 do 25 od 1024

Tema: Македонски језик

  1. #1
    Početnik
    Učlanjen
    27.12.2009.
    Pol
    muški
    Poruke
    47
    Reputaciona moć
    0

    Post Македонски језик

    Македонски језик је јужнословенски језик и службени језик Републике Македоније. Истовремено, македонски је један од најмлађих словенских књижевних језика у савременом смислу тог појма. У данашњој Бугарској преовладава мишљење да је македонски језик један од дијалеката бугарског језика, док се у Македонији сматра самосталним језиком.

    Почеци словенске писмености у Македонији падају на крај IX и прву половину Х века. Тада су ученици Ћирила и Методија - Климент и Наум, који су били протерани из Моравске, створили у Охриду велики и познати центар словенске писмености са развијеном преводилачком, преписивачком, али и оригиналном књижевном делатношћу. Од XII до XIV века споменици црквенословенског језика на тлу Македоније добијају још изразитија македонска језичка обележја, а од XIV века све је присутнија српска рецензија старословенског језика, у чему се огледају тадашње границе простирања српске државе.

    После продора Турака на Балканско полуострво, књижевна делатност у Македонији практично је готово прекинута. Народни језик, који се структурно све више разликује од књижевног језика, снажније утиче на књижевни језик, што је утрло пут да се од XVI до почетка XIX века у писмености постепено учвршћује народни језик. После 1726 године и у македонске крајеве стижу руске књиге и шири се утицај руске редакције црквенословенског језика, која је у црквеној употреби истиснула српску редакцију, али почетком XIX века долази и до грчког утицаја на македонску писменост, тако да се македонска књижевност до средине XIX века ствара на грчком алфабету.

    Почетно питање теме је којим се језиком говорило на територији Македоније у доба Византије пре досељавања Словена на Балкан? ...


    Добродошла су сва знања и подаци о језику на територији области Македоније од периода Византије до данас...
    Свако креира своје коментаре.



  2. #2
    Ističe se VoSlavu (avatar)
    Učlanjen
    13.02.2009.
    Pol
    muški
    Lokacija
    Буян
    Poruke
    2.737
    Reputaciona moć
    67

    Podrazumevano Re: Македонски језик

    "Аз знам че е македонски само диалект на българския език."

    Всеки Българин ще ви кажа това.
    Скажи мнѣ, кудесникъ, любимецъ боговъ,
    Что сбудется въ жизни со мною?

  3. #3
    Mrkalj nije na forumu
    Demokratski izabrani koordinator istoriografske revolucije na Slovenskom Jugu
    Elita Mrkalj (avatar)
    Učlanjen
    04.01.2008.
    Pol
    muški
    Poruke
    15.967
    Tekstova u blogu
    51
    Reputaciona moć
    513

    Podrazumevano Re: Македонски језик

    Bugarski jezik je izumr'o.

    Ono što se danas zove bugarskim ima više utemeljenja da se smatra dijalektom makedonskog jezika.Ne zaboravimo da Jagićeva (važeća) slavistika staroslověnski jezik smatra standardizovanim na makedonskom dijalektu kao organskoj osnovici.
    Poslednji put ažurirao/la Mrkalj : 10.01.2010. u 06:38

  4. #4
    Mrkalj nije na forumu
    Demokratski izabrani koordinator istoriografske revolucije na Slovenskom Jugu
    Elita Mrkalj (avatar)
    Učlanjen
    04.01.2008.
    Pol
    muški
    Poruke
    15.967
    Tekstova u blogu
    51
    Reputaciona moć
    513

    Podrazumevano Re: Македонски језик

    Evo još jeretičkih informacija:

    Vitezović (Serbia illustrata libri octo) tvrdi da su Srbi 35 godina prě Hrista ratovali u Makedoniji sa Rimljanima i naseljavali Slavoniju.

    Po Vitezoviću, Hrvati su se doselili na Balkan 640 godina poslě Hrista.


  5. #5
    Lesandar nije na forumu
    An Unexpected Force Which Suddenly Appears and Resolves the Matter
    Elita Lesandar (avatar)
    Učlanjen
    27.08.2009.
    Pol
    muški
    Poruke
    22.541
    Reputaciona moć
    429

    Podrazumevano Re: Македонски језик

    Citat Original postavio [Mr. Blake] Pogledaj poruku
    Почетно питање теме је којим се језиком говорило на територији Македоније у доба Византије пре досељавања Словена на Балкан? ...[/COLOR]

    Добродошла су сва знања и подаци о језику на територији области Македоније од периода Византије до данас...
    Istim kao i sad.


    Bugarski je turkofoni jezik koji je izumro, današnji Bugari govore torlačkom leksikom sa turkofonom fonetikom.
    "Velika seoba Slovena" i autohtonost Albanaca na Balkanu su lice i naličje iste "medalje" .

  6. #6
    Zainteresovan član
    Učlanjen
    16.09.2009.
    Pol
    muški
    Poruke
    202
    Reputaciona moć
    33

    Podrazumevano Re: Македонски језик

    Citat Original postavio Lesandar Pogledaj poruku
    Istim kao i sad.
    .

    Zboruvale Iliro-tracki jezik (dijalekt)

    Denesen Makedonski e najcist slovenski jazik

  7. #7
    Lesandar nije na forumu
    An Unexpected Force Which Suddenly Appears and Resolves the Matter
    Elita Lesandar (avatar)
    Učlanjen
    27.08.2009.
    Pol
    muški
    Poruke
    22.541
    Reputaciona moć
    429

    Podrazumevano Re: Македонски језик

    Citat Original postavio Armanj Pogledaj poruku
    Zboruvale Iliro-tracki jezik (dijalekt)

    Denesen Makedonski e najcist slovenski jazik
    Trlakite se Trakite.
    "Velika seoba Slovena" i autohtonost Albanaca na Balkanu su lice i naličje iste "medalje" .

  8. #8
    Zainteresovan član
    Učlanjen
    16.09.2009.
    Pol
    muški
    Poruke
    202
    Reputaciona moć
    33

    Podrazumevano Re: Македонски језик




    Александар Федорович Ритих

  9. #9
    Nov član Andjela (avatar)
    Učlanjen
    22.09.2009.
    Pol
    ženski
    Lokacija
    en el cielo
    Poruke
    23.809
    Reputaciona moć
    0

    Podrazumevano Re: Македонски језик

    Citat Original postavio Armanj Pogledaj poruku



    Александар Федорович Ритих

    Ali, genetika kaze mnogo drugacije...po haplogrupama kompatibilnost Makedonaca i Srba je preko 96%...

  10. #10
    Zainteresovan član
    Učlanjen
    14.01.2010.
    Pol
    muški
    Poruke
    174
    Reputaciona moć
    30

    Podrazumevano Re: Македонски језик

    jezik makedonaca , srba i bugara je slican i razlicit kao sto su govori u francuskoj( provasalski, galicijski, zatim ligurijski, itome slicno. Hocu da kazem da su navedeni govori splet zivotnih i istorijskih situacija. Neki od ovih govora ufrancuskoj su slicniji italijanskom tj spanskoma. Ali nacionalna svest je nesto drugacija. Slicno je i sa spanijom i njihovim katalonski i spanskim i jos par nekih drugih jezika /govora koji su slicniji portugalskom neko nekom drugom.
    Poslednji put ažurirao/la ljuba miljkovic : 14.01.2010. u 21:05 Razlog: neprimeren sadržaj.

  11. #11
    Domaćin NickFreak (avatar)
    Učlanjen
    06.02.2008.
    Pol
    muški
    Lokacija
    Pa
    Poruke
    3.831
    Reputaciona moć
    76

    Podrazumevano Re: Македонски језик

    Citat Original postavio Armanj Pogledaj poruku
    Zboruvale Iliro-tracki jezik (dijalekt)

    Denesen Makedonski e najcist slovenski jazik
    Dakle sa jedne strane niste Sloveni nego Armani najstariji narod na svetu i jezik.
    Onda kao po narudžbini u vašu zemlju stiže najčistiji slovenski dijalekat.

    Ako bi mogao da biram više bih voleo da imam primese Keltske i tevtonske krvi nego Avarske.

    Sve jedno svetski stručnjaci govore da jezik baltskih Slovena najtvrđi i najarhaičniji stoga najživlju vezu ima sa sanskritom.

    Makedonski je ipak najčistiji nema veze što su se izmešali sa svima i na toj teritoriji se govorilo od vajkada više jezika neprvostepeno srodnih on ostade čistiji od Ruskog,litvanskog i td.

    Od kvazi patriotizma i političkog nacionalizma svaka tema polako gubi smisao i završava se sa "Ciganin hvali svoga konja".

  12. #12
    Zainteresovan član
    Učlanjen
    14.01.2010.
    Pol
    muški
    Poruke
    174
    Reputaciona moć
    30

    Podrazumevano

    pitanje je koliko i sadasnji makedonci kao i njihovi preci su uspeli da se osete makedoncima u punoj meri kao sto su neki drugi narodi u ranijem periodu uspeli da se osete onim sto oni danas jesu.

    srbi i makedonci i deo danasnjih hrvata kao i deo istocnih bugara moze bit samo jedna nacija po mnogo cemu a pru tome imajuci u vidu sve razlike.

    karadjordjije i hteoda osvoji i vidin verovatno da bi bolje video, a i custendil i tamo da prodje do plovdiva. tamo i gde je bila maricka bitka...

    veliko je pitanje otkud ekavski u takvom obliku na teritoriji onostrane i ovostrane macve te u backoj , banatu, baranji i itd

    koliko kosta da se utvrdi ko na koga lici
    Poslednji put ažurirao/la Mrkalj : 15.01.2010. u 22:05 Razlog: spojeno 5 poruka od jednog reda u jednu od 5 redova. Desimiri, slědeći put brišem ovakav način spama.

  13. #13
    Elita rdeki (avatar)
    Učlanjen
    11.10.2003.
    Pol
    muški
    Lokacija
    Beograd
    Poruke
    16.049
    Reputaciona moć
    288

    Podrazumevano Re: Македонски језик

    Citat Original postavio [Mr. Blake] Pogledaj poruku

    Почетно питање теме је којим се језиком говорило на територији Македоније у доба Византије пре досељавања Словена на Балкан? ...
    Dajte narode, ima li nekoga da odgovori na ovo pitanje?
    Ima li nekoga da zna nešto više o ovome?
    Hajdemo u planine...

  14. #14
    Domaćin
    Učlanjen
    06.12.2009.
    Pol
    muški
    Lokacija
    Бугарска
    Poruke
    3.072
    Reputaciona moć
    0

    Podrazumevano Re: Македонски језик

    Citat Original postavio [Mr. Blake] Pogledaj poruku
    Македонски језик је јужнословенски језик и службени језик Републике Македоније. Истовремено, македонски је један од најмлађих словенских књижевних језика у савременом смислу тог појма. У данашњој Бугарској преовладава мишљење да је македонски језик један од дијалеката бугарског језика, док се у Македонији сматра самосталним језиком.

    Почеци словенске писмености у Македонији падају на крај IX и прву половину Х века. Тада су ученици Ћирила и Методија - Климент и Наум, који су били протерани из Моравске, створили у Охриду велики и познати центар словенске писмености са развијеном преводилачком, преписивачком, али и оригиналном књижевном делатношћу. Од XII до XIV века споменици црквенословенског језика на тлу Македоније добијају још изразитија македонска језичка обележја, а од XIV века све је присутнија српска рецензија старословенског језика, у чему се огледају тадашње границе простирања српске државе.

    После продора Турака на Балканско полуострво, књижевна делатност у Македонији практично је готово прекинута. Народни језик, који се структурно све више разликује од књижевног језика, снажније утиче на књижевни језик, што је утрло пут да се од XVI до почетка XIX века у писмености постепено учвршћује народни језик. После 1726 године и у македонске крајеве стижу руске књиге и шири се утицај руске редакције црквенословенског језика, која је у црквеној употреби истиснула српску редакцију, али почетком XIX века долази и до грчког утицаја на македонску писменост, тако да се македонска књижевност до средине XIX века ствара на грчком алфабету.

    Почетно питање теме је којим се језиком говорило на територији Македоније у доба Византије пре досељавања Словена на Балкан? ...


    Добродошла су сва знања и подаци о језику на територији области Македоније од периода Византије до данас...
    Податоци за етничко-лингвистичките димензии на делото на некои од македонските преродбеници, уметници, интелектуалци и револуционери од почетокот на 19 век до 1918 година.


    1. Кирил Пејчиновиќ, роден во Тетово (1771 - 1845), "Огледало", 1816, "препростејшим и не книжним јазиком Болгарским долнија Мисии":




    2. Теодосиј Синаитски, роден во Доjран (умрел во 1843), „Служение еврейское... во простий и краткий язик болгарский“:




    3. Јордан Хаџи Константинов - Џинот, роден во Велес (1821-1882), "Болгарска писменост", „Цариградски весник”, 19 jули 1852:

    „Цариградский вестник”, година В, число 82, пише от Браила, 1852, апр. 4: „Что существувате болгарски книгочии — камо ви обща граматика, камо ви „Словар”, тоест „Речник”, та да есте похвални от другия славине.”
    Ето ответ. Ний, болгари, имаме преполна и високодостойна слава от другия славяне и достойни са да отдаваят верху нас чест, понеже сме ги дарувале писменост. Ний, болгари, имеюще си коренобитен и изобилен язик, това е наша граматика, това е наш словар...


    Извор: http://www.promacedonia.org/bmark/jhk/jhk_1.htm#7


    4. Димитар и Константин Миладинови, родени во Струга, "Бугарски народни песни", 1861:


    ВАША ПРЕВОЗВИШЕНОСТЬ И ПРЕСВѢТЛОСТЬ!
    Предъ неколку години Бѫлгарски-ве пѣсни собрани, още много време ке стоѥха закопани въ неизвѣстностъ, ако не бѣше високо-то Ваше участіе. Ваша Пресвѣтлость глобоко почувствува че народно-то образованіе ѥ найголемо-то рѫчателство за благоденствіе-то одъ народ-отъ; и нищо предъ него не щадеещемъ, щедро ’секога и ’секаде помогна въ полезни издаваня и учiлишни потребности. При ’си-те тіе благородни стремленія Ваша Превозвишеность благоизволи да обѫрни вниманіе и на найюжни-те Славани Бѫлгари и да покажитъ великодушно-то ѣ участіе въ издаванѥ-то на това общеполезно сокровище; и на конецъ, окрилатена одъ народно-то доброжелателство, захвати найплодородна-та идеа, и основа Югославянска-та Академія, той драгоцененъ венецъ на толку големи Ваши благодеянія.
    При такви сіяйни Ваши услуги на книжнина-та сѣ осмелихъ да посвѣтамъ на име-то одъ Ваша Пресвѣтлость това собраніе одъ народни-те пѣсни, кое, молямъ, благосклоно да пріимитъ заедно со глобока-тя ми признателностъ, со коя имамъ честь да останамъ
    На Ваша Превозвишеность и Пресвѣтлость
    Найпокорни слуга
    К. Миладиновъ.


    Извор: http://www.promacedonia.org/bugarash/bnpesni/bm_kym_stossmajer.htm
    Полн текст на зборникот: http://www.promacedonia.org/bugarash/bnpesni/index.htm


    5. Григор Прличев, роден во Охрид (1830–1893), поетско дело од краjот на 1860-те:

    I.
    До кога, братя мили българи,
    До кога гърците ще ни тъпчат,
    Чрез своето фенерско духовенство,
    Милото наше отчество?

    Хайде да ги пропъдиме от нас,
    От всички български градове,
    Да извикнеме всички со голем глас:
    Бегайте, гърци, не ве сакаме!

    Защото сте причина станали,
    Та преди стотини години
    Народната ни патриархия
    Съ измама ни я усвоихте!

    Где са нашите стари списания?
    Где са нашите стари списатели?
    Всичко, всичко на прах е станало,
    От гръцката фенерска злоба!

    Те со своите лъжи, клевети,
    Измориха и много българи;
    И сегашните ни свети отци,
    Пратиха ги во заточение.


    Извор: http://promacedonia.com/bmark/es/es_3.htm


    6. Рајко Жинзифов, роден во Велес (1839-1877), поетско дело од 1870:

    Кървава кошуля

    I
    В българска ми клета земля
    има малко градче,
    то е легнало в поляна,
    име нему Прилеп.
    Прилеп - то е име славно,
    тамо е живеял
    некога си крал ни Марко,
    в него е царувал.
    Е царувал, е воювал
    с власи, каравласи,
    българска e бранил земля,
    роду си помагал.
    Дор е бил жив крал ни Марко,
    земля била мирна,
    не глобеха нея турци,
    не газеха нея.
    Не рачил е мърсний турчин
    къщи ни да газит,
    он не можеше да любит
    български девойки,
    не е могъл да ги турчит,
    в свой х а р е м да държит,
    да не могат да излезат
    изпод тежок затвор,
    да не видат свет ми божий,
    ни па сълнце ясно...
    И одавна то е било
    у нас, в България,
    в одавнешно, старо време,
    старо, али славно...


    Извор: http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=29&WorkID=231&Level=1


    7. Кузман Шапкарев, роден во Охрид (1834-1909), спомени "Материали по възраждането на българщината в Македония от 1854 до 1884 год.", завршени во 1895:

    Едногодишне учителствувание мое в Битоля, 1874 год.

    След като през мес. август 1873 год. оставих гр. Прилеп и си дойдох в Охрид, през октомврия на същата година получих от Битоля писмо от покойний доктор Константина Мишайков, един от най-първите членове на българската в тоя град община, от страна на която покойний с писмото си ме канеше за главен учител и управител на всите български училища в Битоля, като същевременно искаше да узнае колко годишна заплата бих искал...


    Извор: http://www.promacedonia.org/bmark/ksh/ksh_2_3.htm
    Poslednji put ažurirao/la Crni Bugarin : 16.01.2010. u 05:46

  15. #15
    Domaćin
    Učlanjen
    06.12.2009.
    Pol
    muški
    Lokacija
    Бугарска
    Poruke
    3.072
    Reputaciona moć
    0

    Podrazumevano Re: Македонски језик

    Citat Original postavio desimiri Pogledaj poruku
    jezik makedonaca , srba i bugara je slican i razlicit kao sto su govori u francuskoj( provasalski, galicijski, zatim ligurijski, itome slicno. Hocu da kazem da su navedeni govori splet zivotnih i istorijskih situacija. Neki od ovih govora ufrancuskoj su slicniji italijanskom tj spanskoma. Ali nacionalna svest je nesto drugacija. Slicno je i sa spanijom i njihovim katalonski i spanskim i jos par nekih drugih jezika /govora koji su slicniji portugalskom neko nekom drugom.
    Не е точно. Говоримите към началото на 19 век диалекти на териториите на днешните Македония и България вече не са имали падежи, докато в сръбските диалекти падежите са били запазени. Изключение са преходните диалекти от граничната зона между безпадежните и падежните региони (Зайчар - Пирот - Куманово), в които падежната система е по-богата на север и запад и по-слабо запазена на юг и изток. На тази основа на териториите на Македония и България са се развили процеси на езикова стандартизация с аналитична структура без падежи, уникална за целия славянски свят, докато в Сърбия падежната система е напълно запазена и до днес.

  16. #16
    Nov član Andjela (avatar)
    Učlanjen
    22.09.2009.
    Pol
    ženski
    Lokacija
    en el cielo
    Poruke
    23.809
    Reputaciona moć
    0

    Podrazumevano Re: Македонски језик

    Citat Original postavio Crni Bugarin Pogledaj poruku
    Податоци за етничко-лингвистичките димензии на делото на некои од македонските преродбеници, уметници, интелектуалци и револуционери од почетокот на 19 век до 1918 година.


    1. Кирил Пејчиновиќ, роден во Тетово (1771 - 1845), "Огледало", 1816, "препростејшим и не книжним јазиком Болгарским долнија Мисии":




    2. Теодосиј Синаитски, роден во Доjран (умрел во 1843), „Служение еврейское... во простий и краткий язик болгарский“:




    3. Јордан Хаџи Константинов - Џинот, роден во Велес (1821-1882), "Болгарска писменост", „Цариградски весник”, 19 jули 1852:

    „Цариградский вестник”, година В, число 82, пише от Браила, 1852, апр. 4: „Что существувате болгарски книгочии — камо ви обща граматика, камо ви „Словар”, тоест „Речник”, та да есте похвални от другия славине.”
    Ето ответ. Ний, болгари, имаме преполна и високодостойна слава от другия славяне и достойни са да отдаваят верху нас чест, понеже сме ги дарувале писменост. Ний, болгари, имеюще си коренобитен и изобилен язик, това е наша граматика, това е наш словар...


    Извор: http://www.promacedonia.org/bmark/jhk/jhk_1.htm#7


    4. Димитар и Константин Миладинови, родени во Струга, "Бугарски народни песни", 1861:


    ВАША ПРЕВОЗВИШЕНОСТЬ И ПРЕСВѢТЛОСТЬ!
    Предъ неколку години Бѫлгарски-ве пѣсни собрани, още много време ке стоѥха закопани въ неизвѣстностъ, ако не бѣше високо-то Ваше участіе. Ваша Пресвѣтлость глобоко почувствува че народно-то образованіе ѥ найголемо-то рѫчателство за благоденствіе-то одъ народ-отъ; и нищо предъ него не щадеещемъ, щедро ’секога и ’секаде помогна въ полезни издаваня и учiлишни потребности. При ’си-те тіе благородни стремленія Ваша Превозвишеность благоизволи да обѫрни вниманіе и на найюжни-те Славани Бѫлгари и да покажитъ великодушно-то ѣ участіе въ издаванѥ-то на това общеполезно сокровище; и на конецъ, окрилатена одъ народно-то доброжелателство, захвати найплодородна-та идеа, и основа Югославянска-та Академія, той драгоцененъ венецъ на толку големи Ваши благодеянія.
    При такви сіяйни Ваши услуги на книжнина-та сѣ осмелихъ да посвѣтамъ на име-то одъ Ваша Пресвѣтлость това собраніе одъ народни-те пѣсни, кое, молямъ, благосклоно да пріимитъ заедно со глобока-тя ми признателностъ, со коя имамъ честь да останамъ
    На Ваша Превозвишеность и Пресвѣтлость
    Найпокорни слуга
    К. Миладиновъ.


    Извор: http://www.promacedonia.org/bugarash/bnpesni/bm_kym_stossmajer.htm
    Полн текст на зборникот: http://www.promacedonia.org/bugarash/bnpesni/index.htm


    5. Григор Прличев, роден во Охрид (1830–1893), поетско дело од краjот на 1860-те:

    I.
    До кога, братя мили българи,
    До кога гърците ще ни тъпчат,
    Чрез своето фенерско духовенство,
    Милото наше отчество?

    Хайде да ги пропъдиме от нас,
    От всички български градове,
    Да извикнеме всички со голем глас:
    Бегайте, гърци, не ве сакаме!

    Защото сте причина станали,
    Та преди стотини години
    Народната ни патриархия
    Съ измама ни я усвоихте!

    Где са нашите стари списания?
    Где са нашите стари списатели?
    Всичко, всичко на прах е станало,
    От гръцката фенерска злоба!

    Те со своите лъжи, клевети,
    Измориха и много българи;
    И сегашните ни свети отци,
    Пратиха ги во заточение.


    Извор: http://promacedonia.com/bmark/es/es_3.htm


    6. Рајко Жинзифов, роден во Велес (1839-1877), поетско дело од 1870:

    Кървава кошуля

    I
    В българска ми клета земля
    има малко градче,
    то е легнало в поляна,
    име нему Прилеп.
    Прилеп - то е име славно,
    тамо е живеял
    некога си крал ни Марко,
    в него е царувал.
    Е царувал, е воювал
    с власи, каравласи,
    българска e бранил земля,
    роду си помагал.
    Дор е бил жив крал ни Марко,
    земля била мирна,
    не глобеха нея турци,
    не газеха нея.
    Не рачил е мърсний турчин
    къщи ни да газит,
    он не можеше да любит
    български девойки,
    не е могъл да ги турчит,
    в свой х а р е м да държит,
    да не могат да излезат
    изпод тежок затвор,
    да не видат свет ми божий,
    ни па сълнце ясно...
    И одавна то е било
    у нас, в България,
    в одавнешно, старо време,
    старо, али славно...


    Извор: http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=29&WorkID=231&Level=1


    7. Кузман Шапкарев, роден во Охрид (1834-1909), спомени "Материали по възраждането на българщината в Македония от 1854 до 1884 год.", завршени во 1895:

    Едногодишне учителствувание мое в Битоля, 1874 год.

    След като през мес. август 1873 год. оставих гр. Прилеп и си дойдох в Охрид, през октомврия на същата година получих от Битоля писмо от покойний доктор Константина Мишайков, един от най-първите членове на българската в тоя град община, от страна на която покойний с писмото си ме канеше за главен учител и управител на всите български училища в Битоля, като същевременно искаше да узнае колко годишна заплата бих искал...


    Извор: http://www.promacedonia.org/bmark/ksh/ksh_2_3.htm


    Jeste, a kad su pripadali Srbiji, oni su govorili srpski!
    Ma daj, ne mesaj babe i zabe, Makedonci nisu Bugari, Makedonija nije bugarska!

  17. #17
    Nov član Andjela (avatar)
    Učlanjen
    22.09.2009.
    Pol
    ženski
    Lokacija
    en el cielo
    Poruke
    23.809
    Reputaciona moć
    0

    Podrazumevano Re: Македонски језик

    Citat Original postavio Crni Bugarin Pogledaj poruku
    Не е точно. Говоримите към началото на 19 век диалекти на териториите на днешните Македония и България вече не са имали падежи, докато в сръбските диалекти падежите са били запазени. Изключение са преходните диалекти от граничната зона между безпадежните и падежните региони (Зайчар - Пирот - Куманово), в които падежната система е по-богата на север и запад и по-слабо запазена на юг и изток. На тази основа на териториите на Македония и България са се развили процеси на езикова стандартизация с аналитична структура без падежи, уникална за целия славянски свят, докато в Сърбия падежната система е напълно запазена и до днес.
    Kakav bugarski dijalekt? Pa danasnji makedonski lici vise na srpski!

  18. #18
    Aktivan član
    Učlanjen
    02.10.2009.
    Pol
    muški
    Poruke
    1.564
    Reputaciona moć
    58

    Podrazumevano Re: Македонски језик

    Citat Original postavio rdeki Pogledaj poruku
    Dajte narode, ima li nekoga da odgovori na ovo pitanje?
    Ima li nekoga da zna nešto više o ovome?
    Od pre 4.000 godinapa do dolaska Slovena jedini govorni jezik naroda koji je ziveo na tom prostoru bio je arman makedonski (cincarski).

  19. #19
    Domaćin NickFreak (avatar)
    Učlanjen
    06.02.2008.
    Pol
    muški
    Lokacija
    Pa
    Poruke
    3.831
    Reputaciona moć
    76

    Podrazumevano Re: Македонски језик

    Citat Original postavio D-1 Pogledaj poruku
    Od pre 4.000 godinapa do dolaska Slovena jedini govorni jezik naroda koji je ziveo na tom prostoru bio je arman makedonski (cincarski).
    Treba dodati onada da za vreme Vizantije sigurno još Grčki i neke preteče Albanskog i Rumunskog.

    Prilikom doseljavanja Bugari su je u prvom talasu naselili sem nekih delova koje su naselili Srbi.
    Kasnije za vreme Nemanjića Bugari bivaju istisnuti iz tih krajeva.
    Pa je ostala Srpska i posle Kosovskog boja teritorija Brankovića pre toga Mrnjačevića.
    Tako da je slovenski makedonski dijalekat nastao mešanjem Srpskog i Bugarskog.
    I današnji Makedonci mešavina mnogo naroda Srba,Bugara,Cincara,Grka,Albanaca......
    Poslednji put ažurirao/la NickFreak : 16.01.2010. u 16:00

  20. #20
    Domaćin
    Učlanjen
    06.12.2009.
    Pol
    muški
    Lokacija
    Бугарска
    Poruke
    3.072
    Reputaciona moć
    0

    Podrazumevano Re: Македонски језик

    Citat Original postavio Plavo Andjelce Pogledaj poruku
    Kakav bugarski dijalekt? Pa danasnji makedonski lici vise na srpski!
    Днешният македонски литературен език НЯМА ПАДЕЖИ. Като българския.


  21. #21
    Domaćin
    Učlanjen
    06.12.2009.
    Pol
    muški
    Lokacija
    Бугарска
    Poruke
    3.072
    Reputaciona moć
    0

    Podrazumevano Re: Македонски језик

    Citat Original postavio Plavo Andjelce Pogledaj poruku
    Jeste, a kad su pripadali Srbiji, oni su govorili srpski!
    Ma daj, ne mesaj babe i zabe, Makedonci nisu Bugari, Makedonija nije bugarska!
    Не е точно. В България в Пиринска Македония живеят 341,173 души, от които 286 491 се декларират като етнически българи. Общо българските граждани с корени от Македония са над 1,000,000. Между тях са и наследници на братя Миладинови, Григор Пърличев и Кузман Шапкарев, цитирани по-горе. Що се отнася до Вардарска Македония под сръбска власт, тогава македонското население в училище е учило сръбски, но у дома е говорило на македонски диалект БЕЗ ПАДЕЖИ. Сръбският не е бил домашен език на македонското население в периода 1918-1941.

  22. #22
    Domaćin
    Učlanjen
    06.12.2009.
    Pol
    muški
    Lokacija
    Бугарска
    Poruke
    3.072
    Reputaciona moć
    0

    Podrazumevano Re: Македонски језик

    Ето един пример за разликите между българския и македонския литературни стандарти.


    Български:

    Не е точно. В България в Пиринска Македония живеят 341,173 души, от които 286,491 се декларират като етнически българи. Общо българските граждани с корени от Македония са повече от 1,000,000. Между тях са и наследници на братя Миладинови, Григор Пърличев и Кузман Шапкарев, цитирани по-горе.

    Македонски:

    Не е точно. Во Бугариjа во Пиринска Македониjа живеат 341,173 луѓе, од кои 286,491 се декларираат како етнички Бугари. Општо бугарските граѓани со корени од Македониjа се повеќе од 1,000,000. Меѓу тие се и наследниците на браќа Миладиновци, Григор Прличев и Кузман Шапкарев, цитирани погоре.


    Както се вижда, граматиката на българския и македонския е почти идентична, а лексиката също е много близка.

  23. #23
    Zainteresovan član
    Učlanjen
    14.01.2010.
    Pol
    muški
    Poruke
    174
    Reputaciona moć
    30

    Podrazumevano Re: Македонски језик

    pitanje padeza se naglasava kao jedan od najvaznijih razloga a zaboravljajuci kada su te podele nastale na koji nacin sirene. Ocigledno da je jezik koji je koriscen kao staroslovenski u svojim osnovama imao govor epirskih slovena ali on sa svim svojim obelezjima se koristio i razumeo u moravskoj a to danasnja ceska i u srbiji i u panoniji, a to je ovostrana macva i onostrana i banat i backa i na teritoriji danasnje madzarske , a pre madzara i na teritoriji rumunije ina ter. danasnje hrvatske i teritorije bugarske i teritorije vizantije. razlike su nastale u pisanim jezicima kasnije verovatno u 11 i 12 veku i pocele su da se sire do danasnjeg dana. A kako slovenske zemlje su potpadale pod razne sisteme uprava i civilizacija tako se ni u istom narodu nisu odigravale ni istovetni procesi , glasovne promene, i itd. Nije bilo ni jedinstvenog skolskog sistema ni skola. prema tome naglasavati samo neke razlike a ne shvatati sve ostalo i kontekst price.. mislim da je suludo.. a i nenaucno ...

  24. #24
    Zainteresovan član
    Učlanjen
    14.01.2010.
    Pol
    muški
    Poruke
    174
    Reputaciona moć
    30

    Podrazumevano Re: Македонски језик

    sveti sava je imao bogatu biblioteku na srpskom jeziku(starospskom tj slovenskom srpskom) te je npr potpuno netacno da je srpska knjizevnostnastala opd sveto save i posle njega.autenticna ili bar prepisivacka je postojala je i ranije... jer na kojim delima se on ucio... druga prica je da li je sacuvana...

  25. #25
    Domaćin
    Učlanjen
    06.12.2009.
    Pol
    muški
    Lokacija
    Бугарска
    Poruke
    3.072
    Reputaciona moć
    0

    Podrazumevano Re: Македонски језик

    Citat Original postavio desimiri Pogledaj poruku
    pitanje padeza se naglasava kao jedan od najvaznijih razloga a zaboravljajuci kada su te podele nastale na koji nacin sirene. Ocigledno da je jezik koji je koriscen kao staroslovenski u svojim osnovama imao govor epirskih slovena ali on sa svim svojim obelezjima se koristio i razumeo u moravskoj a to danasnja ceska i u srbiji i u panoniji, a to je ovostrana macva i onostrana i banat i backa i na teritoriji danasnje madzarske , a pre madzara i na teritoriji rumunije ina ter. danasnje hrvatske i teritorije bugarske i teritorije vizantije. razlike su nastale u pisanim jezicima kasnije verovatno u 11 i 12 veku i pocele su da se sire do danasnjeg dana. A kako slovenske zemlje su potpadale pod razne sisteme uprava i civilizacija tako se ni u istom narodu nisu odigravale ni istovetni procesi , glasovne promene, i itd. Nije bilo ni jedinstvenog skolskog sistema ni skola. prema tome naglasavati samo neke razlike a ne shvatati sve ostalo i kontekst price.. mislim da je suludo.. a i nenaucno ...
    Съгласен съм, славянският език на територията на Македония в ранното Средновековие е имал падежи както и езика във всички други славянски региони. Факт е обаче, че той е преживял дълбока еволюция и към 17-18 век вече не е имал падежи. Същото е факт и за територията на днешна България. През 19 век в епохата на нациите това е бил ключов фактор за отделянето на Македония от Сърбия, на което не е повлияла дори сръбската власт в периода 1918-1941. Тогава македонското население не се е върнало към падежния език и затова днес говори на диалекти и литературен език без падежи.

Slične teme

  1. Српски језик
    Autor VR u forumu Jezik
    Odgovora: 42
    Poslednja poruka: 25.08.2011., 17:48
  2. Губимо језик
    Autor belo okruglo u forumu Jezik
    Odgovora: 20
    Poslednja poruka: 18.01.2010., 03:20
  3. Руше нам језик, са њим и државу...
    Autor виртуелизација u forumu Politika
    Odgovora: 33
    Poslednja poruka: 19.07.2009., 22:39
  4. Грчки језик
    Autor Арион Дали u forumu Arhiva
    Odgovora: 1
    Poslednja poruka: 27.12.2005., 15:09
  5. Српски - наш језик
    Autor Gediminas u forumu Književnost
    Odgovora: 46
    Poslednja poruka: 27.12.2004., 20:44

Pravila za slanje poruka

  • Ne možete kreirati novu temu
  • Ne možete poslati odgovor
  • Ne možete dodati priloge
  • Ne možete prepraviti svoju poruku
  •