Българи в Троянската война
Йордан Табов
ИМИ-БАН
ул. “Акад. Г. Бончев” бл. 8, 1113 София
tabov@math.bas.bg
Неотдавнашната нова филмова версия по прочутата Омирова “Илиада” ни върна в много стари времена, към разтърсилата жителите от региона на Мала Азия и Балканите Троянска война. Пред нас се разгърнаха епизоди от сраженията, оживяха покрити с бойна слава герои. Без съмнение една от най-ярките фигури във филма (както е и в “Илиадата”) беше Ахил – водачът на мирмидонците.
Кой е Ахил и какви са мирмидонците?
Дошлите до нас откъслечни сведения не дават възможност да се даде точен отговор на този въпрос.
Ахил е бил българин
Византийският хронист Йоан Малала съобщава в хрониката си, че мирмидонците, чиято армия е предвождал Ахил, са били българи[1], а друг византийски историк, М. Аталиат, по думите на известните византолози М. Сюзюмов и С. Иванов “сближава Ахил с руснаците”[2]. Още през античността се е вярвало, че Ахил е от “скитски” произход[3]. Като цитира Ариан, “Историята” на византийския хронист Лъв Дякон споменава “…кройката на наметалото му, закопчано с тока, ... русата коса, светло-сините очи …” и версията, че той е роден в град на име Мирмикион, разположен близо до Меотидското езеро[4].
Историческата школа на ХІХ-ХХ в. счита, че всички тези сведения са грешни. В нея ясно са фиксирани допустимата граница за “поява” на българите: в историята: не по-рано от V в.
В същото време на специалистите е добре известно, что в средните векове българите са били считани за старо местно население на Балканския полуостров. Например К. Иречек пише буквално[5]:
“В средните векове южните славяни често са смятани за аборигени (коренни жители); но това е недоразумение, произлязло при четене на древните писатели поради незнание на историята.”
И така, оказва се, че, четейки “древните писатели”, нашите средновековни прадеди са грешали. Иречек тактично пише за това като за “недоразумение”. Такива неща са възможни. Но все пак е интересно да разберем: какво са писали древните писатели и как трябва да се тълкуват “правилно” техните сведения?
Българско име в рода на Ахил
Например, да се заинтересуваме от роднините на Ахил. Баща му се е казвал Пелей, а дядо му е носил името Еак. Но за да разгледаме името “Еак” от привична за нас гледна точка, трябва да вземем предвид, че познатата ни буква “Я” в гръцкия език често пъти се заменя със съчетанието “ЕА”. Затова в рамките на обичайната за нас ортография “Як” е най-добрият фонетичен еквивалент на гръцкото “Еак”. Обаче думата “як” в българския език си има смисъл и означава “здрав, силен”. Затова името Як – Еак изглежда като типичните за далечното минало имена-прозвища: Петър – камък, Аарон – светъл и т.н.
Името Як - Еак, както е записано и се произнася, е разбираемо за всеки българин; без съмнения това е българска дума. Но все пак не може със сигурност да се твърди, че Еак – Як е българско име. Може би именно в този случай е налице случайно съвпадение. Подобни неща се случват, особено при “къси” думи от по 3-4 букви. Два или три подобни примера могат да бъдат само мотивация за по-мащабни изследвания – и нищо повече. Все пак в съчетание със сведенията за българския произход на Ахил (по-точно на неговите мирмидонци) името Як – Еак вече ни води към хипотезата, че в Троянската война са участвали българи.
ПА ГДЕ НИСУ БИЛИ ПРИСАТНИ ОВИ БУГАРИ?